2
определение по гр.д.№ 661 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 15.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 661 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., Х. А. Х. и А. А. Х. срещу решение № 128 от 01.11.2017 г. по в.гр.д.№ 126 от 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 18.05.2017 г. по гр.д.№ 146 от 2016 г. на Момчилградския районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Л. А. Х. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за установяване на собствеността и предаване на владението върху 3/12 идеали части от следните недвижими имоти:
1. Двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от полуприземен етаж със застроена площ 65 кв. м.- от три складови помещения, първи етаж със застроена площ 140 кв.м.- четири стаи, баня и коридор и мансарден етаж със застроена площ 140 кв.м.- четири стаи, баня и коридор, построена в УПИ I, кв.4 по плана на [населено място], общ.К. с площ от 1063 кв.м., при граници: североизток- улица, юг- УПИ IV, V и VI- ТКЗС, имот № 12145, запад- УПИ II на А. М. Х.;
2. Едноетажна стопанска сграда със застроена площ 179 кв. м., състояща се от два масивни гаража, полумасивна лятна кухня, полумасивен обор и полумасивен склад за дърва, построени в УПИ II, кв.4 по плана на [населено място], общ.К. с площ от 931,70 кв.м., при граници: север- улица, изток- УПИ I на А. М. Х., юг-УПИ VI и VII, имот № 12145, запад- УПИ III на А. Х. и
3. Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 120 кв. м., състояща се от четири стаи, баня и коридор, построена в УПИ III, кв. 4 по плана на [населено място], общ. К., с площ от 1378,30 кв.м., при граници: на север- улица, изток- УПИ II на А. М. Х., юг-УПИ VII и VIII, имот № 12145 и имот № 12122-ДПФ, запад- имот на Б. С. Ю. и
за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 125, том II, рег. № 1646 по нот.дело № 301 от 23.06.2006 г. на нотариус Н. Б., с район на действие РС-М., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 416.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите считат, че в противоречие с практиката на ВКС /по-конкретно с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, I г.о., решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 74 от. 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6277 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. / са решени следните въпроси:
1. Явява ли се един от наследниците при съсобственост, възникнала по силата на наследствено правоприемство, държател на идеалните части на другите съсобственици/сънаследници, при положение че не е демонстрирал, респ. извършвал действия спрямо останалите сънаследници/съсобственици, с които да е показал, че владее техните идеални части за себе си ?
2. При наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл.108 ЗС, а именно- ищците да са собственици на идеални части от имоти по силата на наследствено правоприемство, ответникът да владее неправомерно тези идеални части и владението му да е без правно основание- следва ли винаги искът по чл.108 ЗС да бъде уважен ?
3. Добросъвестен владелец ли е един от наследниците, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, при положение че не притежава правно основание, въз основа на което владее ?
4. При имот с наследствен характер, може ли друг, освен наследодателят, приживе да се позове на давностно владение и налице ли е добросъвестност при тази хипотеза ?
Освен това, според касаторите произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 05.02.2018 г. ответникът Л. А. Х. оспорва жалбата като неоснователна. Моли касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите искове за собственост на 3/12 идеални части от процесните сгради, въззивният съд е приел за установено, че в продължение на повече от 10 години до завеждането на делото ответникът Л. А. Х. е упражнявал фактическата власт върху тези сгради с намерението да ги свои явно, несъмнено, спокойно, постоянно, чрез извършване на фактически действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и на това основание е придобил правото на собственост върху тях. Приел е, че владението върху тези имоти му е било предоставено през 1993 г. от тогавашния собственик на имота и негов баща А. М. Х. и че ответникът Л. Х. е придобил собствеността върху тях на основание давностно владение още преди смъртта на баща си през 2015 г. Владението си е демонстрирал, както по отношение на собственика и наследодател на страните А. Х., така и по отношение на ищците- наследници на А. Х., които не са му се противопоставили. Според съда, правно ирелевентно е обстоятелството, че ответникът Л. Х. живее около 15 години в чужбина, доколкото не се установява фактическата му власт върху имотите да е била отнета и владението да е прекъснато, с което да е оборена презумпцията на чл.83 ЗС.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /явява ли се един от наследниците при съсобственост, възникнала по силата на наследствено правоприемство, държател на идеалните части на другите съсобственици/сънаследници, при положение че не е демонстрирал, респ. извършвал действия спрямо останалите сънаследници/съсобственици, с които да е показал, че владее техните идеални части за себе си/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е свързан с приетата за установена по делото фактическа обстановка. Съдът не е приел, че ответникът Л. Х. е владял сънаследствени имоти, за да обсъжда и се произнася по въпроса дали той е владелец или държател на идеалните части от сградите, притежавани от останалите наследници на предишния собственик А. Х.. Напротив, приел е за установено нещо съвсем различно: че ответникът е получил владението върху процесните сгради от техния собственик и наследодател на страните А. Х. през 1993 г. и е придобил правото на собственост върху тези сгради на основание давностно владение още приживе на собственика А. Х., починал през 2015 г.
2. Вторият поставен въпрос /при наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл.108 ЗС, а именно- ищците да са собственици на идеални части от имоти по силата на наследствено правоприемство, ответникът да владее неправомерно тези идеални части и владението му да е без правно основание- следва ли винаги искът по чл.108 ЗС да бъде уважен/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен въпреки наличието на трите предпоставки за уважаване на този иск. Напротив- отхвърлил е иска по чл.108 ЗС, защото е приел, че не е налице една от предпоставките за уважаване на този иск /защото ищците не са собственици на претендираните от тях идеални части от процесните сгради/.
3. По третия поставен въпрос /добросъвестен владелец ли е един от наследниците, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, при положение че не притежава правно основание, въз основа на което владее/ няма противоречие между приетото във въззивното решение и съдебната практика. Напълно в съответствие с практиката въззивният съд е приел, че ответникът Л. Х. е бил недобросъвестен владелец на процесните три сгради. Именно поради това е приел, че той ги е придобил по давност след владение, продължило повече от 10 години преди завеждане на делото.
4. Четвъртият поставен въпрос /при имот с наследствен характер, може ли друг, освен наследодателят, приживе да се позове на давностно владение и налице ли е добросъвестност при тази хипотеза/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е свързан с приетата за установена по делото фактическа обстановка. Както бе посочено и по-горе, съдът е приел за установено, че процесните сгради нямат наследствен характер, а са били придобити по давност от ответника Л. Х. още приживе на предишния собственик А. Х..
Независимо от горното, няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика:
1. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС /както и с приетото в посочените от касаторите решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, I г.о., решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 74 от. 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6277 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ въззивният съд е приел, че тъй като владените от ответника сгради нямат наследствен характер /владяни са били от ответника в продължение на повече от 10 години преди смъртта на собственика и наследодател на страните А. Х.- от 1993 г. до 2015 г., като владението е предадено на ответника от бившия собственик/, то и не е необходимо за установяване на владение върху сградите владелецът да е отблъснал владението на останалите наследници на предишния собственик А. Х..
2. Обжалваното решение е в съответствие и с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса, че придобивната давност не се прилага служебно, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което в настоящия случай е сторено чрез снабдяването на ответника с нотариален акт по обстоятелствена проверка- нотариален акт № 125, том II, рег.№ 1646 по нот.д.№ 301 от 23.06.2006 г.
Поради изложеното и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси от значение за делото, не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд. Освен това, няма вероятност решението да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. А. Х., Х. А. Х. и А. А. Х. срещу решение № 128 от 01.11.2017 г. по в.гр.д.№ 126 от 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. А. Х., Х. А. Х. и А. А. Х. и тримата със съдебен адрес: [населено място], обл.К., [улица], ет.1 да заплатят на Л. А. Х. с постоянен адрес: [населено място], [община], област К., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.