3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
С., 15.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1627/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение № 1132 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 1152/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1649 от 13.05.2010 год. по гр. дело № 7668/2009 год. на В. районен съд в частта, с което е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за заплащане от Т. К. Д. на сума представляваща нанесени и нерепарирани вреди: за демонтаж, ремонт и монтаж на входна врата на къщата в м. „Орехчето”, землището на[населено място] – 840 лв.; за външна облицовка – вагонна шарка на къща ведно с безиросване-монтаж и демонтаж, изолация, стиропор демонтаж и направа – 520,80 лв.; подмяна на гипсокартон 10 кв.м, шпакловка 10 кв.м, боядисване 20 кв.м на къщата – 394,60 лв. или общо сумата от 1738,40 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е обсъдил събраните по делото доказателства, с оплакване, че това не е направено от решаващия съд. Представено е съдебно решение по гр. дело № 1004/2008 год. по приложението на чл. 45 ЗЗД. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата Т. К. Д. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение не са обсъдени всички доказателства по делото, поради което решението е поставено в противоречие със представеното съдебно решение по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, според който „съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона”.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С представеното съдебно решение по гр. дело № 1004/2008 год. на ВКС е разгледан иск по чл. 45 ЗЗД за вреди на МПС причинени при ПТП, надхвърлящи стойността на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, за установяването на които са били допуснати автотехнически експертизи. Това съдебно решение не влиза в противоречие по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК с приетото в обжалваното решение. Касае до различна фактическата обстановка по двата случая. Доколкото поставеният правен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните (чл. 269 ГПК), с обжалваното решение това изискване на закона не е нарушено. Искът на жалбоподателя за заплащане на суми на основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен, но след като съдът е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти във връзка с доводите и възраженията на страните. С обжалваното решение съдът е посочил, защо не дава вяра на определени свидетели, при кои от тях е налице заинтересованост от изхода на делото, кои от тях имат непосредствени впечатления, в какво си противоречат показанията. Свидетелските показания са преценени с оглед на всички обстоятелства и съпоставени с представените писмени доказателства. В този смисъл обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебната практика на Върховния касационен съд установена в т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и със съдебно решение № 802/23.02.2011 г. по гр. дело № 1783/2009 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, със задължителен характер, по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, искания, доводи и възражения на страните. Според посочената съдебна практика въззивната инстанция трябва да изложи собствени мотиви, с оглед характеристиката на дейността и като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция, като законосъобразни и обосновани. Това изискване с обжалваното решение не е нарушено – съдът е изложил съображения по фактическата обстановка, направил е свои правни изводи и след констатация за наличието на съвпадение с тези на първата инстанция е отразил резултата от дейността си в диспозитива на решението, с потвърждаване решението на първата инстанция.
В настоящето производство не може да се проверява правилността на изводите на съда – защо е приел за недоказани дадени факти, как и приложил материалния закон към установените по делото факти, каквито съображения основно съдържа изложението за допускане на касационно обжалване. Тези обстоятелства касаят формираното на вътрешното убеждение на съда за отхвърляне на иска и са относими към правилността на обжалваното решение. Отговора на поставения правен въпрос, фактически дава отговор на начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда за отхвърляне на иска.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК хипотеза, която изключва приложението на т. 2 и т. 3 на цитираната разпоредба, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1132 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 1152/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ