1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 15.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3947 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П. Д. В. като [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. М. Х. и адв. М. Б. срещу решение № V-54 от 10.05.2013г. по в. гр. дело № 482/2013г. на Бургаски окръжен съд, V граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2084 от 28.12.2012г. по гр. дело № 5426/2012г. на Районен съд Бургас, Х граждански състав, с което е прието за установено по иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], че П. Д. В. като [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 11 240 лв., представляваща парично вземане за частично неизпълнен договор за доставка на бетон от 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 716/26.02.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1289/2010г. на Бургаски районен съд, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебно-деловодни разноски в размер 957 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск, евентуално за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Допустимо ли е при предявен иск за неоснователно обогатяване да се разглежда иск за неизпълнение на договор? При разглеждане на иск за неизпълнение на задължение по договор и наличие на валидно облигационно правоотношение между страните /което не е прекратено/, следва ли да се постанови осъждане за връщане на платеното на отпаднало основание?
2. Следва ли съдът, след като е сезиран с иск за неоснователно обогатяване, да се произнесе коя хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице – неосъществено или отпаднало основание?
3. Предпоставка ли е развалянето на договора за упражняването на иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание?
4. Чия е доказателствената тежест за установяване валидно разваляне на договора поради виновно неизпълнение и следва ли съдът да я укаже в доклада си?
5. Противопоставими ли са двата иска – по чл. 55 ЗЗД за неоснователно обогатяване и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на договора? Кой от двата иска следва да се разгледа преюдициално? Преждевременно ли е предявен иска по чл. 55 ЗЗД пред този по чл. 79, ал. 1 ЗЗД?“
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като касаторът не е посочил решение на ВКС, на което противоречи настоящия съдебен акт, и по поставените от касатора правни въпроси има многобройна съдебна практика, по отношение на която касаторът не сочи да е противоречива, или да липсва такава, или че трябва да бъде променена.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Бургаски окръжен съд е възприел установената от Бургаски районен съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. По делото е установено, че между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач на 08.10.2009г. е сключен договор за доставка на бетон с определени марки при определени цени за 1 куб. м. според вида и марката на бетона. На 30.10.2009г. дружеството – купувач е превело на ответника – продавач аванс в размер 18 000 лв., ответникът е доставил на купувача 43 куб. м. бетон подложен /БП/ с марка В 12,5 на обща стойност 5 160 лв. и на 09.12.2010г. продавачът е върнал на купувача сумата 1 600 лв. – част от платения аванс. Договорът за доставка на бетон е бил сключен във връзка с изпълнението на договор за строителство между [фирма] като изпълнител и [фирма] като възложител и е бил предназначен за изграждане на конкретен обект. След обсъждане на събраните по делото доказателства /писмени доказателства и свидетелски показания/, преценени съобразно доказателствената им сила, предвид релевираните доводи и оспорвания, съдебният състав на Бургаски окръжен съд е приел, че ответникът не е доказал извършване на допълнителни доставки на бетон в изпълнение на процесния договор, освен първоначално доставените 43 куб. м. Въззивният съд е изложил съображения, че доставката на бетон марка В 25 в началото на 2011г. е в изпълнение на нововъзникнало облигационно правоотношение при други условия – по договор за изработка с материали на поръчващия. Поради това, че ответникът не е доказал, че след първоначалните доставки е извършил други доставки на бетон в изпълнение на процесния договор, е направен извод, че ответникът дължи връщане на сумата 11 240 лв., представляваща част от авансово платената от купувача цена от 18 000 лв., за която не са извършени доставки на бетон.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси в т. 1 и т. 5 на касационната жалба се отнасят до допустимостта на въззивното решение и допустимостта на предявените искове. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979г., както и решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК, решение № 145/15.12.2009г. по т. дело № 250/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При твърдение за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, извършено авансово плащане, доставяне на част от уговорената стока и недоставяне на останалото количество, купувачът може да реализира правата си по различни начини. Ако договорът за продажба не е развален, купувачът има правата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, т. е. да предяви иск за реално изпълнение и иск за обезщетение за вредите от забавата, или да иска обезщетение за вредите от неизпълнението. Ако договорът за продажба е развален, купувачът има правата по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В настоящия случай не са изложени твърдения за разваляне на договора, поради което иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е предявен. Въззивната инстанция в съответствие с постоянната практика е определила правното основание на предявените искове въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум и е разгледала исковете на предявеното основание.
Формулираните от касатора в т. 2, 3 и 4 на касационната жалба процесуалноправни въпроси са ирелевантни, тъй като съдилищата са разгледали предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, а не иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Тези въпроси са относими към предявен иск за връщане на даденото в една от трите хипотези на ал. 1 на посочената правна норма, какъвто в случая не е налице. Ищецът не е изложил твърдение, че е развалил договора поради виновно неизпълнение, поради което иска връщане на даденото на отпаднало основание, нито е твърдял неосъществяване на основанието. Релевираните в исковата молба факти и обстоятелства се основават на частично неизпълнение на основно задължение на продавача по договор за доставка да достави на купувача определено количество бетон, а заявената претенция за заплащане на останалата част от платения аванс, за която не е доставен бетон, представлява по своята същност искане за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на частично неизпълнение на основно задължение по договор за доставка в размер на съответната част от платения аванс.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по формулираните от касатора правни въпроси е формирана трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-54 от 10.05.2013г. по в. гр. дело № 482/2013г. на Бургаски окръжен съд, V граждански въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.