О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
Гр. София, 02.08. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
АННА БАЕВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2844/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „НББАЗ” – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 2833 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 4200/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 1270/05.06.2017 г. по гр.д.№ 4200/2016 г. на САС в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 725.60 лв.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което молбата с правно основание чл.248 ГПК да бъде изцяло уважена.
Ответникът по частната жалба – И. М. К., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва нейната основателност по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, свързани с предмета на спора, както и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, включително с оглед изискването на чл.80 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Не отговаря на данните по делото приетото от въззивния съд в обжалваното определение, че процесуалният представител на НББАЗ е направил искане за присъждане на разноски само при уважаване на неговата въззивна жалба /условие, което не се е осъществило/, а не и при отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна. От обективираните в протокола от о.с.з. на 06.02.2017 г. изявления на пълномощника не може да бъде изведен такъв извод, доколкото самият той не е направил никакво разграничение за какви процесуални действия по защитата на НББАЗ претендира разноски. Освен това, искането е предявено едновременно с представянето на списъка по чл.80 ГПК и съответните доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, от които е видно, че е уговорено общо възнаграждение за цялостното процесуално представителство пред въззивната инстанция по обжалване на решението по гр.д.№ 4722/2012 г. на СГС. Следователно, искането е за присъждане на разноските, сторени във връзка с пълния предмет на въззивното производство, като изводите на въззивния съд в противния смисъл са неправилни.
Установява се, че уговореното и заплатено по банков път от страна на НББАЗ адвокатско възнаграждение е в размер на 20 000 лв. без ДДС, съответно 24 000 лв. с ДДС. Неоснователно е възражението на ответника по частната жалба, че е налице прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК на така заплатеното възнаграждение. По начало, уговореното възнаграждение без ДДС е по-ниско от размерите, определими съгласно чл.7 ал.2 на НМРАВ, като съобразно изричната норма на § 2а от ДР на НМРАВ, дължимият ДДС за регистрираните адвокати не се счита включен в минималния размер на адвокатското възнаграждение. Освен това, възражението е неоснователно и поради съществуващата фактическа и правна сложност на делото, предвид обема на доказателствения материал и множеството включени в предмета на спора възражения, както и с оглед прилагането на чуждо материално право.
Предвид изложеното и съобразно правилото на чл.78 ал.3 ГПК, в полза на Сдружение „НББАЗ” следва да бъдат присъдени разноски в размер на 14 400 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, до който размер молбата за изменение на съдебното решение по реда на чл.248 ГПК следва да бъде уважена, след частична отмяна на обжалваното определение. В останалата част същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2833/04.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 4200/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Сдружение „НББАЗ” за изменение на решение № 1270 от 05.06.2017 г. по гр.д.№ 4200/2016 г. на САС, ГК, 7 състав относно разноските, чрез присъждане в негова полза на направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция за сумата от 14 400 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК решение № 1270/05.06.2017 г. по гр.д.№ 4200/2016 г. на САС, ГК, 7 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. М. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] сумата 14 400 лв. /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/ – разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2833/04.09.2017 г. по гр.д.№ 4200/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: