1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр.София, 23.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1133/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Астон сервиз” ООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5776/ 03.09.2018 г. по гр.д.№ 2024/ 2018 г., с което е потвърдено отчасти и е отменено отчасти решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 20331/ 2016 г. и като краен резултат касаторът е осъден да заплати на Ц. М. Ц., М. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц. (правоприемници на починалия в хода на производството Ц. Б. Ц.) 12 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила с Ц. Ц. на 26.05.2014 г. със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й изплащане и разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв.
Ц. М. Ц., М. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц. не са обжалвали валидното въззивно решение, поради което то е влязло в сила в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 12 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: следва ли да се намали обезщетението, което работодател дължи за неимуществени вреди от трудова злополука, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е проявил груба небрежност и кои са релевантните факти, обуславящи размера на приноса на пострадалия при настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответните страни Ц. М. Ц., М. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц. оспорват жалбата като поддържат, че касаторът не е обосновал наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Евентуално излагат съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел, че страните не спорят по неговото основание – доводите във въззивните жалби са били само доколко размерът на обезщетението, определен от първоинстанционния съд, е справедлив и трябва ли обезщетението да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при условията на груба небрежност. Относно размера на обезщетението съдът установил, че при трудовата злополука пострадалият получил контузия на предното лице на двете коленни стави и счупване на лявото колянно капаче. Травмата изисквала оперативно лечение с възстановителен период до 6 месеца. За същия период пострадалият бил „на легло”, изпитвал силни болки, принуждаващи го да приема обезболяващи медикаменти. Налице били и посттравматични изменения – артроза на лява колянна става, атрофия на четириглавия мускул на левия крак, ограничения в движенията на лявата коленна става. Като отчел тези обстоятелства, загубата на трудоспособност в зряла възраст, както и неудобствата, търпени в социалното общуване, съдът намерил за справедливо ищецът да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди със сумата 12 000 лв. Относно наличието на принос от страна на пострадалия съдът посочил, че доказването на обстоятелствата, при които би била налице връзка между търпените вреди и поведението на пострадалия, е в тежест на работодателя. По делото не били събрани доказателства за наличие на такова поведение, поради което нямало основания да се намали по размер дължимото обезщетение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд и двата поставени от жалбоподателя въпроса не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че когато пострадалият е допринесъл за увреждането си при груба небрежност обезщетението, което работодателят дължи, не следва да се намалява. Той е посочил, че работодателят трябва да докаже наличието на поведение на пострадалия, което е в каузален принос с вредите, а това не е сторено по делото. При липса на каузален принос въпрос за приложението на чл.201 ал.2 КТ не може да бъде поставен и такъв въпрос въззивният съд не е разрешавал. Още по-малко при липса на каузален принос може да бъде поставен и разрешен въпроса кои са релевантните факти, обуславящи размера на такъв принос.
По необуславящи обжалваното решение правни въпроси касационен контрол върху него не може да бъде допуснат, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5776/ 03.09.2018 г. по гр.д.№ 2024/ 2018 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Астон сервиз”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адвокат Н. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], 667,50 лв (шестстотин шестдесет и седем лева, петдесет стотинки) адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: