3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3860 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7935/21.05.2019 г. на Р. Т. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. М., против определение № IV-761 от 24 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 455/2019 по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено разпореждане от 24.01.2019 г. на частен съдебен изпълнител Т. К. по изп.д. № 20167080400020 за връщане като нередовна на подадената от К. жалба вх. № 115/22.01.2019 г. срещу постановление за възлагане от 27.04.2018 г.
В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Изложени са множество твърдения за незаконосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител по изп.д. № 20167080400020, за недействителност на проведената публична продан и на постановлението за възлагане. За да обоснове достъп до касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
В обжалваното определение е прието за установено, че изпълнително дело № 20167080400020 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 6156/2010 г. по описа на районния съд в [населено място], с който длъжникът Р. К. е осъден да заплати на взискателя М. С. Ж. сумата от 30000 лева – главница по запис на заповед от 06.01.2010 г., ведно със законната лихва от 06.08.2010 г. до окончателното ? изплащане, както и съдебно–деловодни разноски в размер на 2750 лева. Принудителното изпълнение е насочено срещу 1/4 идеални части от апартамент в [населено място]. За купувач по проведената публична продан е обявен взискателят Ж., като имотът му е възложен с постановление за възлагане от 27.04.2018 г. С препоръчано писмо с обратна разписка, получена в Централния софийски затвор на 30.05.2018 г. и връчено на К. на 31.05.2018 г., длъжникът е уведомен за постановлението за възлагане и възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Жалбоподателят е обжалвал постановлението за възлагане с жалба вх. № 115/22.01.2019 г., която е върната от съдебния изпълнител като просрочена с разпореждане от 24.01.2019 г. При тези данни окръжният съд приема, че жалба вх. № 115/22.01.2019 г. е подадена извън срока по чл. 496, ал. 3 ГПК, вр. чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е осъществил правомощието си по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК за връщането ?. Прието е, че не са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, доколкото местонахождението на ответника е било известно – той се е намирал в Централния софийски затвор и съобщенията са му били връчвани лично, чрез администрация на затвора.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред касационния съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК предвижда, че жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат едноинстанционно производство, като актът на съответния окръжния съд е окончателен. Единствено изключение е предвидено, когато окръжният съд остави без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, в която хипотеза компетентен да осъществи инстанционен контрол е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен.
В настоящия случай с обжалваното определение на окръжния съд в [населено място] е потвърдено разпореждане на частен съдебен изпълнител, с което е върната жалба срещу негови действия. С произнасянето на окръжния съд е изчерпан процесуалният ред за разглеждането на спора по законосъобразността на акта на съдебния изпълнител, поради което частна касационна жалба вх. № 7935/21.05.2019 г., като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 7935/21.05.2019 г.на Р. К. против определение № IV-761 от 24 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 455/2019 по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: