3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
С., 27.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1360/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 3753/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.01.2010 г. по гр. дело № 21259/2009 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на К. Ж. А. от длъжността главен експерт отдел „Корпоративни финанси”, извършено с акт за прекратяване № РД-ЛС-23 от 16.02.2009 г. на изпълнителния директор и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 8454 лв. за времето от 17.02.2009г. до 17.08.2009 г., като иска по чл. 344 ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени процесуалноправните въпроси – длъжен ли е въззивният съд при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК във връзка с разпределяне на доказателствената тежест да състави нов доклад, с който да разпредели правилно доказателствената тежест и представянето на препис от трудовата книжка прехвърля ли доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ върху работодателя и как се разпределя доказателствената тежест по този иск. Жалбоподателят представя съдебна практика по приложението на чл. 146 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК и по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, относно разпределяне на доказателствената тежест, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата К. Ж. А. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Твърди, че независимо от дадените указания по разпределяне на доказателствената тежест относно установяване на факта пораждащ изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, този факт е доказан от ищцата, чрез представяне на заверен препис от трудовата книжка, с което не е допуснато твърдяното от другата страна съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси не са обуславящи за изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съобразно установената по реда на чл. 291 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд, всяка страна е длъжна установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, и от които извлича изгодни за себе си правни последици, затова относно факта, обуславящ тези последици, страната носи доказателствена тежест. След като уволнения работник или служител твърди, че е останал без работа за исковия период и претендира на това основание заплащане на обезщетение, негова е доказателствената тежест да установи, че през целия период е останал без работа. Годно доказателство за това е трудовата книжка, която е официален документ удостоверяващ времето, през което работникът или служителя е полагал труд по трудово правоотношение. В този смисъл са представените от жалбоподателя съдебни решение на Върховния касационен съд по гр. дело № 3164/2008 г., второ г. о и по гр. дело № 5401/2008 г., първо г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представеното съдебно решение по гр. дело № 1584/2009 г. на ВКС, трето г. о., е изолирано и дадения в него отговор касае по скоро процесуалния въпрос за доказване на отрицателен факт, когато страната има правен интерес от това.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е уважен, като съдът се е позовал на представено от ищцата доказателство за установяване факта на безработица – заверен препис от страница на трудовата книжка, което жалбоподателят не е оспорил като негодно да установи, че през процесния период ищцата не е полагала труд по друго трудово правоотношение, т. е. указанието на първоинстанционния съд дадено с доклада по чл. 146 ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест по иска по чл. 225, ал. 1 КТ, разменена между страните, не се отразило на изхода на спора. Фактическият състав на основанието е доказано от страната, носеща тежеста на доказване, и в този смисъл поставените правни въпроси са ирелевантни за делото, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба, тъй като по делото няма доказателства да е извършено плащане по сключен договор за правна помощ, извън изготвеното пълномощно.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 3753/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ