1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
ГР. София, 27. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №635/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №17068/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторът дължи [фирма] сумата от 1 319 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 1.06.08 г. – 30.04.10 г. и лихва за забава от 421 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и цитираните решения по чл.290 ГПК по въпросите от предмета на спора: следва ли въззивният съд да даде указания на страните при непълнота на доклада по делото на първоинстанционния съд и с това да осигури правилното приложение на императивен материален закон, дори ако във въззивната жалба липсва оплакване за неговото нарушаване; как следва да се тълкува договор при липса на клауза за продължаване на срока му на действие; ако за наличието на двустранна договорна връзка с дружеството – ищец не се изисква индивидуален писмен договор, а достатъчно и необходимо условие за тази връзка са публикуваните общи условия на дружеството, изготвени без участието на ответника, то тази договорна връзка не е ли основана на неравноправни условия.
Първият от въпросите не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/13 г. Във въззивната жалба въззивникът / сега касатор/ не е изложил оплаквания във връзка с доклада на първоинстанционния съд, нито относно квалификацията на спорното право. В изложението сега не сочи коя императивна правна норма е следвало да приложи въззивният съд, след като даде указания за подлежащите на доказване факти. Дадената от първоинстанционния съд квалификация не е променена от въззивния при решаване на делото. На тези данни по делото по делото съответстват указанията в т. 2 от ТР №1/13 г. на ОСГТК, а именно: Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Тези указания са следвани от въззивния съд, а от дадените от касатора в изложението пояснения към първия въпрос е видно, че се оплаква срещу изводите на ГС по съществото на спора, че вземането е установено с представените доказателства. Тези оплаквания сочат на касационното основание по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство – ТР №1/19.02.10 г. Там е разяснено, че осн. по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Вторият и третият въпрос – за тълкуване на индивидуалния договор и на клаузата за срок в него и за приложимостта на общите условия на ищцовото дружество на осн. чл.150 ЗЕ, също не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, относима за случая. За да уважи исковете за непогасените по давност вземания, въззивният съд е приел, че касаторът в качеството му на собственик на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката и е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.. Разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора / респ. без да е необходимо продължаване на срока на сключения такъв/, съответства на практиката на ВКС и съдилищата, отразена в решение по гр. д. №1460/2011 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определения по гр. д. № 4372/2013 г. и по гр.д. №1086/14 г. на III ГО на ВКС, с които не са допуснати до обжалване посочените там въззивни решения.
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №17068/13 г. от 6.08.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: