2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 29.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1261/2010 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р България срещу решение на Ямболския районен съд по гр. д. № 134/2010 год., с искане да бъде отменено и отхвърлени исковите претенции на Й. Г.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Й. Т. Г. от[населено място] счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно и моли да бъде отклонено.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ямболският окръжен съд, с въззивно решение от 1. 6. 2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. е осъдил П. да заплати на Й. Г. сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва считано от 25. 2. 2009 г. до изплащане на сумата, на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. С решението е отхвърлен искът за разликата над сумата 10 000 лв. до размер на сумата 16 500 лв. и искането за присъждане на лихва за забава от 17. 3. 1997 г. до 22. 7. 1997 г. и е оставено в сила първоинстанционното решение на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен искът срещу Сливенския военен съд. Окръжният съд е взел предвид, че наказателното преследване срещу Г. е продължило 12 години – от привличането му като обвиняем за извършено престъпление, с прокурорско постановление от 13. 3. 1997 г. до решението от 25. 2. 2009 г. по н. д. № 730/2008 г. на ВКС, с което е постановено окончателно прекратяване на наказателното производство. Съдът е взел предвид и факта, че от 17 март до 19 май 1997 г. ищецът е търпял и мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът е съобразил, че през този дълъг период на наказателно преследване, ищецът е преживял стрес, болки и притеснения, ограничения на личната му свобода и начин на живот, които по справедливост следва да се обезщетят с присъдената сума от 10 000 лв.
Искането на П. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Фактическите съображения обаче не обосновават хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй-като не са посочени решения на други съдилища, по които има противоречиво произнасяне по въпроса, поставен от жалбоподателя. Този въпрос е за пределите на фактите и обстоятелствата, които решаващият съд може да има предвид при произнасянето си по спора. Ж. счита, че при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл при неточно прилагане на процесуалния закон, като е съобразил фактически обстоятелства, които не са били наведени от ищеца в исковата молба, не са били предмет на доказване, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил недопустимо решение.
Изложените съображения от жалбоподателя не дават основание за прилагане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпроса за относимите към предмета на спора, факти и обстоятелства, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Производството по делото е започнало по искова молба на Г. от 15. 7. 1999 г. и в обстоятелствената част на молбата, той се е позовал на оправдателната присъда от 15. 7. 1998 г. на В.-апелативен съд – София. В хода на първоинстанционното производство по делото, Ямболският районен съд, с определение от 21. 11. 2001 г. по гр. д. № 805/1999 г., е постановил спиране на производството на основание чл. 182, б.”г” ГПК/отм./. Взето е предвид, че по искане на П. е допуснато възобновяване на наказателното дело и наказателното преследване срещу Г. е продължило. Гражданското производство по настоящото дело е възобновено с разпореждане на съда от 30. 8. 2009 г. след окончателното приключване наказателното дело и прекратяване на наказателното производството срещу Г.. При тези данни, въззивният съд е приложил точно закона като е съобразил не само фактите, настъпили до подаване на исковата молба на 15. 7. 1999 г., а и обстоятелствата до прекратяване на наказателното преследване срещу ищеца. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предмет на спора е непозволеното увреждане на ищеца от незаконни действия на правозащитните органи и при постановяване на решението си след съдебното заседание на 11. 5. 2010 г., решаващият съд е бил длъжен да вземе предвид всички обстоятелства, настъпили до тази дата, които представляват фактическата същност на деликта.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 1. 6. 2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на Ямболския окръжен съд по касационната жалба на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: