ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
София, 03.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2879 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. .. чрез процесуалния й представител адв.Й. И. срещу разпореждане от 21.3.2015 г по гр.дело № 1427/2010 г на СГС, Втори „Б” въззивен състав, с което е върната въззивната жалба на С… като процесуално недопустима.Подържа се, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в частната жалба.Иска се отмяната му и връщане на делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от С. .. въззивна жалба.
Ответниците по частната жалба Р. И. Ч., И. И. Ч. и К. И. Ч. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните им представители адв.Д. и адв.К..Подържат, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че постъпилата от С. . на 20.3.2015 г въззивна жалба срещу решение от 23.3.2009 г по гр.дело № 2053/2006 г на Софийски, районен съд, Първо ГО, 27 състав е просрочена.Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е било редовно съобщено на С. община на адрес : [населено място], [улица] на 24.4.2009 г чрез юрисконсулт З. С., като първоинстанционният съд не е бил длъжен да съобщава решението си на друг адрес, въпреки че по делото е фигурирала молба от 26.1.2007 г от главния юрисконсулт на СО район „Б.”- К. Х., с което е представено удостоверение за приемане от кмета на СО и кмета на район „Б.” на направения от А. Ч. завет.В молбата от 26.1.2007 г като съдебен адрес е посочен съдебен адрес-гр.Б., [улица].По делото обаче не е представено пълномощно от юрисконсулт Х., който нито се е явявал в съдебно заседание, нито е извършвал други процесуални действия, поради което съдът не е бил длъжен да се съобрази с направеното в молбата волеизявление.Като е приел, че от страна на редовно упълномощения от кмета на С. . юрисконсулт по делото не е депозирана молба, нито е направено устно изявление, съобщенията по делото да се връчват на адрес, различен от този по седалището на С. община- [улица], въззивният съд е счел подадената въззивна жалба за просрочена, поради което на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК я е върнал.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
Разпореждането е неправилно.
Съобразно приложимия процесуален ред, установен в отменения ГПК, връчването на призовки и съобщения на юридически лица се осъществява по специалния начин, посочен в разпоредбата на чл.48 изр.1 от ГПК /отм/, като връчването се осъществява в канцелариите на юридическите лица, с посочване на името и длъжността на получателя.Нормата е специална и се прилага само в случаите на призоваване на юридически лица.Изключение от това правило съществува само когато страната е посочила съдебен адрес.При наличие на посочен по делото адрес, съгласно чл.42 от ГПК /отм/ съдът следва да връчва призовките и съобщенията на адреса, на който страната е полежала да ги получава.Правилото намира приложение с приоритет, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа, като така се осигурява бързина на процеса.Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор, тъй като посочената разпоредба е създадена в интерес на страната по съображения, че с нея се избягват обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично.Приложимостта на чл.48 ГПК /отм/ в тази хипотеза е невъзможно и извършеното по този начин съобщаване би било нередовно.В този смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана по реда на новия ГПК, а именно : решение № 249/24.3.2010 г по гр.дело № 397/2009 г на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, решение № 529/21.6.2010 г по гр.дело № 642/2010 г на Трето ГО, решение № 45/4.5.2012 г по гр.дело № 482/11 г на Първо ГО, определение № 612/27.9.11 г по ч.т.д. № 556/11 г на ВКС, Първо ТО и др.Според цитираната практика, когато страната е посочила съдебен адресат /кумулативно адрес и лице на посочения адрес, чрез което да бъде извършвано връчването на съобщения и книжа, независимо дали същото съвместява и качество пълномощник на страната по делото/ тя задължително се уведомява чрез съдебния адресат, като уведомяването й по реда на чл.50 ал.3 от ГПК е допустимо и би било редовно, само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез посочения съдебен адресат, хипотеза, каквато в настоящия случай не е налице.
Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е било неправилно изпратено на адреса на управление на жалбоподателя, независимо, че по делото е бил посочен съдебен адрес както с молбата на гл. юрисконсулт К. Х., така и с представеното от ю.к И. П. в съдебно заседание на 29.11.2007 г пълномощно, видно от което жалбоподателят изрично е вписал съдебния си адрес : С. ., район „Б.”, [улица]. Следователно в конкретния случай не е спазен процесуалния ред за връчване на съобщението за изготвеното решение, съгласно чл.42 от ГПК /отм/, като неправилно съдът е приел, че С..е уведомена на 24.4.09 г за постановеното първоинстанционно решение и в законоустановения 14-дневен срок страната не е упражнила редовно правото си на въззивна жалба, поради което подадената на е върната.
Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да бъде уважена като основателна, а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 21.3.2015 г по гр.дело № 1427/2010 г на СГС, Втори „Б” въззивен състав, с което е върната въззивната жалба на С. . вх.№ 37262/20.3.2015 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба на С. община вх.№ 37262/20.3.2015 г срещу решение от 23.3.2009 г по гр.дело 2053/2006 г на СРС, Първо ГО, 27 състав и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.