Определение №462 от 4.10.2012 по гр. дело №548/548 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 462

гр. София, 04.10.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 548 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 4.04.2012 год. по гр. д. № 204/2012 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 29.12.2011 год. по гр. д. № 879/2011 год. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. Н. М. против М. Г. М. иск по чл. 109 ЗС – за премахване от последния на построената в имот УПИ * в кв. 42 по плана на [населено място] вода, Р. област едноетажна масивна сграда с площ около 50 кв. м., разположена непосредствено на страничната граница към УПИ * в кв. 42, като неоснователен.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. К. Х., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на противоречие с цитираната съдебна практика при произнасянето по правните въпроси, формулирани по следния начин: Изграждането на незаконен строеж в поземлен имот представлява ли неоснователно действие върху съседния имот, което пречи за пълноценното упражняване правото на собственост върху последния, ако незаконността на строежа се изразява в нарушаване на установени с благоустройствените закони строителни правила и норми към момента на строителството и извършването на този незаконен строеж ограничава ли правото на собственика на съседния имот да го ползува пълноценно и по предназначение и последният нужно ли е да доказва в този случай с какво този незаконен строеж му пречи, за да проведе успешно иска по чл. 109 ЗС.
Ответникът М. М., в писмен отговор чрез пълномощника му адв. Св. К. оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Претендира заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая не е налице неоснователно действие от страна на ответника, тъй като по делото не е установено сградата да е незаконно изградена, при нарушаване на строителните правила и норми, нито е установено в какво се състои неоснователното въздействие върху имота на ищеца, и с оглед хипотезата на пар. 16 ПР на ЗУТ за търпим строеж. Обосновал е извода си със заключението на техническата експертиза и свидетелските показания, установяващи характера на сградата като спомагателна обслужваща сграда, построена на страничната регулационна линия между двата парцела, впоследствие реновирана и с променено предназначение, при спазени строителни правила и норми, визирани в чл. 44-47 ЗУТ.
Въпросът за премахване на незаконен строеж, който е в режим на търпимост съгласно пар. 16 ПР на ЗУТ при предявен иск по чл. 109 ЗС е разрешен в приложеното решение по гр. д. № 719/2009 год. І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика, в смисъл, че незаконният строеж в съседен имот представлява неоснователно действие върху другия имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установени с благоустройствените закони строителни правила и норми, но не и когато същите са спазени, но липсва издадено строително разрешение. В настоящия случай установените и приети от въззивния съд факти са различни – прието е, че сградата не е незаконно построена с оглед спазване на строителните правила и норми по чл. 44-47 ЗУТ, поради което и не се констатира твърдяното противоречие по първия от поставените въпроси както с горното съдебно решение, така и с ТР № 31/84 год. по гр. д. № 10/84 на ОСГК на ВС. Така направеният фактически извод на въззивния съд не може да бъде обсъждан в настоящето производство, което има за предмет установяване на основанията за допускане на касационното обжалване, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и обсъждане правилността на извода по същество, което е предмет на касационното разглеждане на делото след допускане на касацията.
По въпроса дали ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да докаже с какво незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост върху съседния имот въззивният съд е приел, че във всички случаи, извън извършването на строежа при нарушаване на строителните правила и норми, предвидени за осигуряване на възможност за ползуване на съседния имот по предназначение, напр. правилото за отстояние или санитарно-хигиенни изисквания, ищецът следва да установи твърдяното неоснователно въздействие, което в случая не е осъществено. Произнасянето и по този въпрос не е в противоречие с представената задължителна съдебна практика при установените по делото факти, поради което и не може да обуслови релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
Развитите от касатора съображения представляват доводи за неправилност на извода на съда по въпроса за спазване на строителните правила и норми при изграждането на спорната постройка, както и за необоснованост на направения извод в тази насока. Тези оплаквания обаче не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство, а при разглеждане на делото при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като не се установи поставените от касатора въпроси да са обусловили решавашия извод за неоснователност на предявения иск, както и липсва противоречиво произнасяне в представената съдебна практика по тях, то не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да понесе направените от ответника разноски.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 200 от 4.04.2012 год. по гр. д. № 204/2012 год. на Русенския окръжен съд по подадената от Е. Н. М. от [населено място], чрез адв. К. Х., касационна жалба против него.
Осъжда Е. Н. М. да заплати на М. Г. М. направените разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top