4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 05.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1521/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Л. П., чрез адвокат Г. С. от САК, против определение № 108 от 16.05.2019 г. по в. ч. т. д. № 139/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение № 283 от 20.03.2019 г. по т. д. № 187/2018 г. на Плевенски окръжен съд досежно отказа за освобождаване на същото лице от заплащане на разноски по делото.
Частната касаторка твърди неправилност на въззивния акт в обжалваната негова част поради постановяването му в противоречие с процесуалните правила и задължителната съдебна практика. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че за да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките за освобождаване на страната от разноски за съдебното производство следва да има яснота относно техния размер, както и с извода, че искане за освобождаване от разноски е допустимо да бъде направено отново в хода на производството след като бъде установен размерът на същите.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1. При решаване на въпроса дали страната следва да бъде освободена от заплащане на разноски по делото необходимо ли е искането да се направи при определяне на конкретна сума за разноски или е възможно за основателността на това искане да се прецени още в началото на производството, с оглед преценката на обстоятелството дали страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на всички бъдещи разноски за цялото производство, макар и да са с неясен към този момент конкретен размер; 2. Съществува ли възможност за ищеца в хода на съдебно производство да поиска повторно съдът да го освободи от внасяне на разноски в хипотеза, при която има влязло в сила определение във връзка с това искане и не са налице нови факти, настъпили в хода на производството”.
Като релевантна към заявеното основание практика частната касаторка посочва: т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 342 от 10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1790/2018 г. на ІІІ г. о., определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на І г. о., определение № 499 от 30.08.2010 г. по ч. гр. д. № 678/2009 г. на ІV г. о. и определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 803 от 22.12.2017 г. по ч. т. д. № 2993/2017 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос).
При условията на евентуалност е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Плевенски окръжен съд в частта, с което е отказано освобождаване на Е. Л. П. от заплащане на разноски по т. д. № 187/2018 г., въззивният съд е приел, че към настоящия момент няма основание за освобождаване на ищцата от заплащане на разноските по делото, тъй като няма яснота относно размера им, както и че не съществува пречка, когато разноските по делото бъдат определени и ако са непосилни за ищцата, същата да подаде нова молба за освобождаване от заплащането им.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставените от частната касаторка въпроси са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото отговорът им е предопределил частичното потвърждаване на обжалваното първоинстанционно определение. По отношение на същите е налице и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И двата въпроса са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието, че: Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата; При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата.
С оглед цитираната практика, изводът на въззивната инстанция, че освобождаването на ищцата от заплащане на разноски може да бъде извършено само ако е установен конкретният им размер и че при влязло в сила определение за отказ да бъде освободена от разноски, без да е налице промяна в обстоятелствата, ищцата разполага с възможност да поиска отново освобождаване от разноски, е неправилен. Предвид преценката на решаващия състав, че данните по делото сочат на липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса, напълно основателно е искането на ищцата да бъде освободена и от заплащането на разноски, независимо че към този момент не е ясен техният размер.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 108 от 16.05.2019 г. по в. ч. т. д. № 139/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение № 283 от 20.03.2019 г. по т. д. № 187/2018г. на Плевенски окръжен съд досежно отказа за освобождаване на ищцата Е. Л. П. от заплащане на разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Е. Л. П. от заплащане на разноски по т. д. № 187/2018г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за продължаване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: