O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
[населено място], 08.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 4918/ 2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 12150/ 22.08.2016 г. на СОУ „ Х. С.“, [населено място], чрез процесуалния представител адв. А. К. – М., срещу определение № 2718 от 02.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3518 /2016 г., с което е потвърдено определение № 2378 от 27.04.2016 г. по гр.д . №1025 / 2015 г. на Благоевградския окръжен съд , върнал касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение от 22.01.2016г. , заради неизправени в дадения срок нередовности С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с довод за незаконност на състава на окръжния съд, постановил връщането на касационната жалба. Поддържа се, че апелативният съд не е съобразил т. 10 на ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която връщането на жалбите, като част от дейността по администрирането им, се извършва еднолично от съдията докладчик, с разпореждане, поради което е потвърдил един нищожен съдебен акт. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се извеждат два процесуалноправни въпроса, които съответно уточнени, се свеждат до общия въпрос за това в какъв състав и с какъв акт въззивната инстанция връща касационната жалба в хипотезата на чл. 286, ал. 1 вр ал. 2 и вр чл. 252 ГПК.
Насрещната страна не е депозирала в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Обжалва се определение на апелативен съд, с което, по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ГПК в приложимата редакция ( ДВ. бр. 50/2015 г. ), е потвърдено преграждащо определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна спрямо основния материалноправен спор инстанция.
Преди изменението на чл 274, ал. 2 ГПК със ЗИДГПК ( ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.) преграждащите определения, постановени за първи път от окръжния съд като въззивна във функционално отношение инстанция, подлежаха на еднократно обжалване пред ВКС.
След посоченото изменение тези определения подлежат на еднократно обжалване пред съответния апелативен съд, с което инстанционният контрол се изчерпва.
Като недопустима, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството ,образувано по нея ,следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното , Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 12150 / 22.08.2016 г. срещу определение № 2718 от 02.08.2016г по ч.гр.д. № 3518 /2016 г. на Софийски апелативен съд
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщававането му , чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: