О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 128/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение на Софийския градски съд по гр. д. № 8584/2011 г. с искане да бъде отменено. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Л. К. Й. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и въззивното решение на градския съд е правилно и законосъобразно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с решение от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 7385/2011 г. е отменил като незаконно уволнението на Л. Й., извършено с акт от 4. 10. 2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, възстановил Й. на заеманата преди уволнението длъжност „Машинен инженер”, КО, „Стъпален регулатор и превключвател”, осъдил [фирма] да заплати на Л. Й. сумата 7 348,25 лв. обезщетение за оставането му без работа от 26. 10. 2010 г. до 20. 04. 2011 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от 30. 11. 2010 г., да заплати на Й. сумата 480 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 480 лв. разноски за въззивното производство, както и да заплати следващата се държавна такса и разноски по сметка на Софийския градски съд. Градският съд е счел уволнението за незаконно на формално основание – нарушаване на предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предварителна закрила, поради което не е разгледал трудовия спор по същество. Съдът е взел предвид установените по делото фактически обстоятелства – експертно решение на ТЕЛК от 6. 01. 2010 г., с което на ищеца Й. е определена 74% намалена работоспособност за срок от три години и е дадено предписание за неговото трудоустрояване, липсата на поискано от работодателя и съответно, на дадено от Инспекцията по труда, разрешение за уволнението на Й.. Съдът е приел, че е задължение на работодателя преди уволнението да вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия – чл. 333, ал. 2 КТ, и да пристъпи към уволнение само след разрешение от Инспекцията по труда – чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, при установено по надлежния ред трудоустрояване на съответния работник или служител, независимо дали той заема длъжност, определена за трудоустроени. При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд се е позовал на констатация по трудовата книжка на Й. за липса на отбелязване, че той е работил по трудов договор в периода на шестте месеца след уволнението, а за база на сумата на обезщетението е взето брутното трудово възнаграждение, получено от Й. за пълен работен месец преди уволнението.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос за трудоустрояването на ищеца Й. при неточно прилагане на закона. Жалбоподателят има предвид постановени решения на други състави на касационния съд, посочени в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, с които е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се прилага спрямо всеки работник или служител, на който е призната немалена работоспособност, независимо дали фактически той е трудоустроен на друга работа или на същата работа при подходящи условия. Жалбоподателят излага съображения, че тази практика е неправилна и противоречаща на закона и следва да бъде променена чрез постановяване на тълкувателно решение.
Касационният съд счита за необосновано така направеното искане за допускане на касация. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК степенува основанията за допускане на касация с оглед на подреждането им по точки. Първа точка имат предвид задължителната практика на ВКС, в това число решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, каквото е решение по гр. д. № 144/2009 г. на ВКС, трето гр. отделение. То постановява, че закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се отнася за всички лица с трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на друга работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му, като е препоръчително да се извършва при облекчени условия според заключението на лекарската комисия. С обжалваното решение, градският съд е приложил точно задължителната съдебна практика и това изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Не може да бъде споделено, становището на жалбоподателя, че тази практика не съответства на точното прилагане на закона, тъй-като Наредбата за трудоустрояване предвижда специална процедура и конкретно участие на представители на работодателя при вземане на решение за издаване на предписание за трудоустрояване. Точното прилагане на закона предполага изследване и съобразяване на целта на закона. Закрилата по чл. 333 КТ изхожда от обективния факт на намалена трудоспособност на работника или служителя, констатирана от съответните здравни органи и е израз на социална съпричастност и справедливост да се съхрани в рамките на възможно най-добрия начин, състоянето и трудовите възможности на този работник, като се избегне психологичния стрес от уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 7385/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Л. К. Й. от [населено място] сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: