8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
[населено място], 10.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември ,през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 75/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, против решение № 1611/27.06.2018 г. по т.д.№ 6036/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 03.08.2017 г. по т.д.№ 2764/2015 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Софийска вода„АД против касатора искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, като вместо това Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е осъдена да заплати на „Софийска вода„АД сумата от 86 018,49 лева – цена за предоставени ВиК услуги, за отчетен период 22.12.2011 г. – 20.11.2014 г., за обект Стадион „Локомотив„, както и сумата от 12 059,12 лева – обезщетение за забава, за период от посочения краен срок за плащане на фактурираното задължение по всяка отделна фактура, издадена за отчетния период, начиная от 09.03.2012 г. и до 11.02.2015 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че неправилно съдът е възприел за безспорни във въззивното производство фактите, установени от първоинстанционния съд . Счита, че правните изводи не кореспондират на установимите от доказателствата факти, както и неправилно е приложена иначе зачетената погасителна давност / погрешни пресмятания на верния период на погасените претенции по част от фактурите /. Необоснован и в противоречие с материалния закон страната намира извода на съда, че между страните по спора е налице договорно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, въпреки че липсва сключен помежду им писмен договор, а откритата партида за съответния водомер е на името на трето лице , конституирано в качеството на трето лице – помагач по спора. Необходимостта от сключване на писмен договор касаторът извежда от разпоредбите на чл.8 ал.1, чл.8 ал.5 / касаеща „ нов потребител „ по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи / насетне в текста сочена като Наредбата /, чл. 8 ал.8, чл.24 ал.2 и чл.27 ал.2 от същата Наредба , във връзка с пар.1 ал.1 т.2 б.”а” и б.”б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ /, както и от чл.17 ал.2 на същия закон, като обосновава извод, че без наличието на писмен договор за правоотношението са неприложими Общите условия на оператора „ Софийска вода „ АД, за предоставяне услуги на потребителите. Касаторът счита, че договорното правоотношение възниква чрез съставянето на партида на потребителя – в случая съставена на името на третото лице – помагач , а не на собственика на имота – Държавата, а правото на собственост върху имота – обект на предоставяната услуга е ирелевантно. Въпреки указанията на съда, според касатора ищецът не е установил качеството си на „потребител„ , в смисъла на лице, на чието име е открита „партида„, което е основание за отхвърляне на иска, още повече, че процесните фактури са съставени на името на фактическия ползвател на обекта – Спортен клуб „ Дружество за физкултура и спорт – Локомотив София „. Касаторът се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствените правила , изразяващи се в немотивираност на акта по всички доводи и възражения на страната и в съответствие с всички представени доказателства, в който смисъл са оспорени като негодни, в качеството си на частни свидетелстващи документи, съставени без участието на ответника – касатор, представените от ищеца фактури. Сочи се противоречие на постановеното с предходно, влязло в сила съдебно решение, с което за потребител, дължащ цената за предоставени ВиК услуги от процесния вид и за част от процесния период, е приет, съответно осъден фактическия ползвател на имота – СК „ДФС Локомотив София„ .
Ответната страна – „Софийска вода„ АД – оспорва касационната жалба със съображения по съществото на спора, без становище по обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване .
Третите лица – помагачи – СНЦ „ Спортен клуб Дружество за физкултура и спорт Локомотив София „ и „ Професионален футболен клуб Локомотив София „ АД – не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – „Софийска вода „ АД – легитимиращ се като обслужващ оператор на ВиК услуги за собствен на Държавата, в качеството му на публична държавна собственост, недвижим имот, претендира от Държавата стойността на предоставени услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за период , през част от който партидата за имота е открита на името на третото лице – помагач – СНЦ „ Спортен клуб Дружество за физкултура и спорт Локомотив София „, на чието име са и издадените и представени с исковата молба фактури за предоставена услуга. Последните са оспорени от ответника единствено с оглед нефигурирането му като страна – получател на услугата. Претендирано е и обезщетение за забава в изплащането на главниците. „ Софийска вода„ АД обосновава процесуалната и материалноправна легитимация на Държавата, с качеството й на собственик на имота и като такъв – на потребител на ВиК услуги , по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., които свързват качеството „потребител„ с притежанието на вещно право върху обслужвания обект – на собственост, право на строеж или в е щ н о п р а в о на ползване. Ищецът се позовава на чл.8 от Наредбата, според който получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни Общи условия , одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ , с Решение № ОУ – 064 / 17.07.2006 г, съобразно които е обоснована претендираната сума – цена на услугата.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил материалноправната си легитимация по спора, с оглед фактическия ползувател на ВиК услугите за процесния период, различно от Държавата лице, на чието име е открита партида № 0012767 , последващо служебно прехвърлена от ищеца към нова индивидуална партида – № 5309479 от 17.06.2014 година.Отрича съществуването на правоотношение с ищеца, предвид липсата на сключен писмен договор за това . Акцентира на неоснователното обогатяване, което би се получило в случай на уважаване на иска, предвид влязло в сила решение за дължимост на част от сумите / по идентични фактури / от третото лице, на чието име е открита партидата и което фактически е ползвало предоставяните услуги. Ответникът е оспорил доказаността на претенцията и по размер, отново изхождайки от необвързаността си с представените фактури, издадени на името на фактическия ползвател. В частта на начислени на Държавата чрез управляващия имота Областен управител услуги , след съставянето на индивидуална партида № 5309479 , ответникът оспорва относимостта им, предвид инициирането на прехвърлянето служебно, от ищеца и при липсата на предпоставките за това, съгласно чл.57 и сл. от Общите условия : промяна на собствеността или на правото на ползване. Направено е и възражение за погасителна давност.
За да отмени частично първоинстанционния акт и уважи предявените в обективно съединение искове , с правни основания чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че съгласно чл.8 от Наредбата получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора – ищец , влезли в сила в едномесечен срок от публикуването, в 30 – дневен срок от който момент потребителите могат да предложат различни условия. Срещу публикуваните Общи условия на ищеца нито се твърди, нито се установява ответникът да е направил искане за предоставяне на услуги при различни от същите условия. Същият е обвързан с тях , в качеството си на собственик на имота, за който са предоставяни ВиК услуги.Според съда, приложимата нормативна уредба не предвижда сключването на формален договор за предоставяне на ВиК услуги, поради което фактическото свързване на обекта с изградената инфраструктура за отвеждане на отпадъчни води / неоспорвано от ответника / и ползването на предоставената от ищеца услуга установяват облигационно правоотношение между оператора и ответника, в качеството му на собственик на имота и потребител , по смисъла на пар.1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ, бидейки притежател на в е щ н о п р а в о върху обекта. Изхождайки от чл.8 ал.9 от Наредбата, съдът е приел, че доколкото фактическият ползвател на услугите / третото лице – помагач / , осъден с влязло в сила решение, не е заплатил дължимата сума, не съществува пречка същата да бъде претендирана от собственика на имота, предвид успоредното съществуване на отговорността на всеки от двамата, независимо че между двамата не е установено наемно правоотношение, визирано в разпоредбата.
В изложението на основания за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира следните въпроси :
1/ Приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба предвижда ли сключването на формален договор , като условие за предоставяне на ВиК услуги ? ; 2/ Могат ли да се считат за приети от собственика одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, без сключване на формален договор за предоставянето им ?;3/ Могат ли да се приемат одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги чрез сключване на неформален договор ? ; 4/ Налице ли е облигационно правоотношение между собственика на имот и оператор на ВиК услуга, при фактическо свързване на имота към изградената инфраструктура за отвеждане на отпадни води и ползване на предоставената от оператора услуга, без да е сключен писмен договор между тях ? ; 5/ Задълженията на ползвателя и собственика на имота да заплащат предоставената ВиК услуга съществуват ли успоредно или са взаимно изключващи се или солидарни ? – всички въпроси обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 6/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения ? ; 7/ Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с Постановление № 1 / 13.07.1953 г. на Пленума на ВС и решения по гр.д. № 4265/2014 г. на V г.о., гр.д.№ 1975/2010 г. на ІV г.о., т.д.№ 805/2011 г. на ІІ т.о., т.д. №1106/2010 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 6832/2014 г. на ІV г.о. , т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о. ВКС.
Поддържа се и основание по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като изводима от отговор на поставените материалноправни въпроси и в частност този относно формата на договора за предоставяне на ВиК услуги, в евентуалност и при споделяне на извод за неформалност на договора – предвид липсата на доказателства за сключването на договора като неформален такъв. Очевидна неправилност се обосновава и предвид противоречието между мотиви и диспозитив, досежно периода на съобразяване по приетото за частично основателно възражение за погасителна давност – приложен частично неправилно.
Първите три въпроса са обединими в същественото си съдържание до това формален – за действителност – ли е сключвания договор за предоставяне на ВиК услуги или предвидената от законодателя писмена форма е само такава за доказване сключването му и при сключен неформален договор потребителят обвързан ли е от съответно действащите към този момент Общи условия на съответния оператор на ВиК услуги ? Въпросите удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като отговори на същите – в подкрепа на извода за неформален характер на договора и обвързаност с Общите условия на оператора, независимо от несключването на писмен такъв – е предпоставил решаващите мотиви на въззивния акт. Необоснован, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е допълнителния селективен критерий, по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, предпоставила противоречива съдебна практика, нито е посочена такава практика. Не са обосновани и предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, но явяваща се неправилна, с оглед изменение на законодателството или промяна в обществените условия. Никоя от цитираните от касатора правни норми не установява императивен характер на задължението за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, нито има съмнение относно това, че публичноизвестни Общи условия / чл.8 от ал.1 от Наредбата/ биха били обвързващи за страните и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги. В подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги за заварени от действието на Наредбата потребители е пар.3 т.1 от ДР на същата, според който Общите условия за полузаване на ВиК услуги определят реда и условията при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора и с а м о с е к о н к р е т и з и р а т с договори за предоставяне на ВиК услуги .В същия аспект следва да се съобразява и въвеждане на понятието „ нов потребител” по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на Наредбата.
Идентични съображения досежно допълнителния селективен критерий са относими и към четвъртия и петия от поставените въпроси.Правилни са съображенията на ответната страна, че касаторът не разграничава писмената форма за доказване на договора за присъединяване към водоснабдителната и канализационната системи от договора за предоставяне на ВиК услуги / чл.8 ал.5 – при това за „ новите потребители „ , по смисъла на пар1 т.2 от ДР на Наредбата, респ. чл.8 ал.1 от Наредбата /. Въпросът от какъв вид е споделената от съда отговорност за цената на предоставяната услуга, както на ползвателя, така и на собственика, к о г а т о п ъ р в и я т н е я з а п л а щ а , е по начало ирелевантен за настоящия правен резултат, тъй като касае уредбата на вътрешните отношения между същите лица.
Последните два въпроса са обосновани с довода за необсъдено от съда възражение на ответника, за липса на открита на името на Държавата партида на потребител, съобразно представените от същия доказателства – фактури, предписание, контролен лист, констативен протокол и уведомления, оспорени от ответника единствено досежно адресата им – третото лице помагач, фактически ползвател на услугата. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на въпрос „ открита ли е партида на потребител на името на Държавата „ не е обосновал решаващите изводи на съда и по начало не е съществувал спор, че такава няма открита до 17.06.2014 г., както и че такава е открита след тази дата – нова индивидуална партида № 5309479, с титуляр Държавата,чрез Областна администрация на Област София, като управляваща имота от името на Държавата, на основание чл.18 ал.1 ЗДС.Спорен, според ответника, е бил въпроса за допустимостта на служебното прехвърляне на задълженията от старата партида , открита на фактическия ползвател, по новата партида, открита на името на ответника – собственик на обслужвания имот. Отговор на такъв въпрос, в поддържания от касатора смисъл, не би променил прания резултат, с което се изключва правния характер на въпроса, по смисъла на задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС : съдът е приел за ирелевантно , за ангажиране на отговорността на ответника , обстоятелството по формалното съществуване на партида на името на собственика. При необосноваване на общия е излишен коментар на обосновавания допълнителен селективен критерий.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – „очевидна неправилност”. Последната предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че предложеното от страната обосноваване на „очевидната неправилност” не кореспондира с никоя от преждеизложените възможности. Неправилното съобразяване от съда на задължения с изискуемост в рамките на периода, за който е прието за основателно възражението за погасителна давност, не е изводимо само и единствено от мотивите на съдебния акт.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1611/27.06.2018 г. по т.д.№ 6036/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: