1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 11 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 4078 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. К. Б., чрез адвокат А. Н. от АК В. срещу определение № 457 от 19.07.2016 г. по ч.гр.д. № 371/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава определение № 1248 от 16.05.2016 г. по гр.д. № 22/2016 г. на Окръжен съд Варна за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради разглеждането на друго дело, което има обуславящо значение за правилното решаване на спора.
В частната касационна жалба се твърди, че с постановеното от съда спиране на производството по делото ще се затрудни изясняването на спора от фактическа страна, поради което се иска отмяна на въззивното определение и продължаване на съдопроизводствените действия
В изложение към частната касационна жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото въпрос – могат ли исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД да бъдат разгледани в едно производство. Изложени са съображения, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Ю. Т. К. е предявила иск за собственост на имот в [населено място] срещу Б. К. Б., на основание чл.108 ЗС, който в срока за отговор е предявил насрещен иск с цена 30 449,31 лева за увеличената стойност на имота и е направил възражение за право на задържане до заплащане на подобренията. Първоинстанционният съд не е приел съвместното разглеждане на първоначално предявения иск за собственост и насрещния иск за подобренията в имота, като е разделил производството и е постановил спиране на делото за претендираните подобрения до приключване на спора за собственост на имота.
За да потвърди определението за спиране на производството, въззивният съд е приел, че спорът по предявения от Б. К. Б. срещу Ю. Т. К. иск за заплащане стойността на подобренията, с които се е увеличила стойността на спорния имот, е обусловен от изхода на делото за собствеността на същия имот, поради което е постановил обжалваното определение.
При проверка на основанията за допускане до касация, настоящият състав намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е неотносим. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да е включен в предмета на спора и да обуславя волята на съда по конкретното дело. В случая, съдът е приел, че предявените искове са процесуално допустими и няма пречка да бъдат разгледани самостоятелно, но поради наличието на преюдициалност е потвърдил определението за спиране на първата инстанция. Правен въпрос обуславящ изхода на делото във връзка с предпоставките за спиране на производството не е поставен от частния жалбоподател, а правната възможност да се разгледат съвместно, при условията на обективно кумулативно съединяване, исковете за собственост на имота и за увеличената стойност на подобренията в него не са от обуславящо значение за крайния извод на съда да спре исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за да се осигури за правилното решаване на спора. Съображенията за нарушаване правото на защита и накърняване интересите на частния жалбоподател също не могат да бъдат споделени, тъй като в производството по чл.108 ЗС, ответникът разполага със същите процесуални средства и способи за защита, както и в делото по насрещния иск за стойността на подобренията в имота.
Предвид гореизложеното, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не е обусловил волята на съда при решаване на въпроса дали е налице преюдициалност между двете дела, поради което той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 19.07.2016 г. по ч.гр.д. № 371/2016 г. на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.