3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 356/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от И. С. Д. от [населено място] против определение № 136/10.06.2011г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№268/2010г. по описа на същия съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд се произнесъл по молба с вх.№51903 от 09.05.2011г.,подадена от М. М. С. на основание член 247 от ГПК,за поправка на допусната очевидна фактическа грешка,изразяваща се в неотразяване в диспозитива на формираната в решението воля на съда, за присъждане на направените от молителката разноски по делото,което е отразено в мотивите на решението,като със същото съдът е извършил поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение относно съдебните разноски и е присъдил направените от пред въззивната инстанция съдебни разноски от ответницата М. С.,представляващи размера на платен адвокатски хонорар.
Съдът е посочил,че в мотивите на постановеното от въззивния съд решение №8/1.03.2011г. по гр.д.№268/2010г. по описа на същия съд,по което въззивната жалба на И. Д. е оставена без уважение,е отразено,че след като страните са претендирали съдебни разноски по делото,с оглед на крайния резултат от делото ,следва да се присъдят съдебни разноски на въззиваемата С.,в размер на 3000 лева,представляващи платен адвокатски хонорар,но в диспозитива на въззивното решение съдът е пропуснал да отрази това свое становище за съдебните разноски.В резултат на това,съдът стигнал до извода,че в случая е налице очевидна фактическа грешка,допусната в решението,поради което се налага нейното отстраняване с постановяване на осъдителен диспозитив с присъждане на разноските на въззиваемата С. в тежест на въззивника Д.,съответно на становището на съда,изразено в мотивите на решението му.
В мотивите на обжалваното определение,съдът е изложил доводи относно възражението на настоящия молител И. Д.,които отново се поддържат пред настоящата касационна инстанция,изразяващо се в твърдения от последния,че не е налице хипотезата на член 247 от ГПК ,а всъщност се иска изменение на решението в частта му за разноските съгласно член 248 от ГПК,което право е преклудирано,което според съда би било налице,ако съдът в решението си,не се произнесъл по цялото искане или не се е съобразил с някое от приетите доказателства относно направените разноски и това налага промяна в размера на същото,каквато не е налице в случая,тъй като в мотивите си по въззивното решение,съдът е изразил становището си относно пълния обем на направените разноски от въззиваемата страна.
Съгласно член 247 ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Следователно,за да е налице тази хипотеза,предвидена в горепосочения текст на закона е необходимо пропускане да се изрази в решението част от формираната налична воля на съда.Видно от отразеното в мотивите на въззивното решение/лист 5 от същите/,такава воля е налице,като съдът изрично е посочил,че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и обжалваното решение не страда от пороците посочени в нея,поради което не я уважава,а решението като правилно постановено-потвърждава.Като последица от изхода на делото,въззивният съд е приел,че „на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред въззивния съд разноски в размер на 3000 лева адвокатски хонорар.”като е пропуснал да отрази в диспозитива на решението така формираната воля за присъждане на съдебните разноски по делото.Ето защо,изводите на съда,че са налице условията,предвидени в член 247 ал.1 от ГПК за допускане на поправка на явна фактическа грешка в горепосоченото въззивно решение,са правилни и законосъобразни,а подадената частна жалба срещу определението за допускане на поправка на явна фактическа грешка се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №136/10.06.2011г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№268/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: