О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
София, 15.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1527 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Р. чрез пълномощника й адвокат Здравко Дуганов против решение № 28 от 21.01.2019 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 104 от 4.06.2018 г. по гр.д. № 167/2015 г. на Районен съд-Златоград за признаване за установено по отношение на Т. Ж. Р., че С. А. Ч. и Р. А. Х. да собственици на имот с идентификатор *** с площ 999.00 кв.м., находящ се в [населено място], област С., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди и за осъждането й да им предаде неоснователно владяната от нея част от западната страна на имота с площ 291 кв.м., повдигната в зелено на комбинираната скица № * към допълнителното заключение на вещото лице, която е приподписана от съда и е неразделна част от решението, както и да им заплати обезщетение за лишаването им от правото да ползват 291 кв.м. от имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
С. А. Ч. и Р. А. Х. са подали чрез пълномощника си адвокат Г. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имот с идентификатор *** въз основа на възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение № 63В/1/16.02.2011 г. на ОСЗ-гр.З. на наследниците на Ц. А. Ч. право на собственост в стари реални граници на нива от 1,280 дка, м.“П. лъка. С отговора от 17.07.2015 г. на исковата молба на л.23 от делото на РС ответницата първоначално признава и двата иска, а след това в съдебното заседание от 08.09.2015 г. вече ги оспорва, като твърди, че е на това място от 24 години, ползва го от 1992 г., нейната майка и показва границите, спорното място е нейно, с площ от 500 кв.м., а това на ищците, което е 6 ара, е по-нагоре от нейното. Съдът е отчел, че ответницата е заявила за възстановяване на наследниците на Х. И. Д. нива от 0.5 дка в местността „Б. врис“, като с решение № 97В5от 25.10.2017 г.- е признато правото на възстановяване на собствеността, но няма окончателно решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, а е изготвена е скица-проект от 09.02.2018 г., към която е представен протокол за идентифициране на имотни граници по чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ. От тази скица и от експертното заключение се вижда, че имотът, за който ответницата претендира да е бил собственост на нейния наследодател Х. Д., в една своя част попада в имот с идентификатор ***, възстановен на ищците като наследници на Ц. А. Ч., а в останалата – в имот с идентификатор ***, собственост на друго лице – О. Ж. И.. ОбСЗ е уведомила ответницата, че между нея и собствениците на имотите, в които попада претендираният от нея по скицата-проект, е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен предварително по съдебен ред преди службата да се произнесе.
Въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства относно собствеността на спорния имот към момента на обобществяването му, като е изложил съображения, че спорът по делото е по иск по чл.108 ЗС за собственост към настоящия момент, а доводите, че до 1958 г. имотът принадлежи на родителите на ответницата, че тогава е масовизиран и отнет за военна градина, която през 1965 г. е преместена от МНО, а Т. Р. продължава да владее имота; че съдът не се е ориентирал в свидетелските показания досежно местността, в която се намира имотът, тъй като не са заявявани от ответницата в първоинстанционното производство и не могат да се обсъждат.
Така възприетите факти са обосновали извода на съда за основателност на предявения ревандикационен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 318/6.07.2010 г. по гр.д. № 436/2009 г., II г.о., както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: при наличие на две решения на ОСЗ-гр.З. следва ли производството по делото да бъде прекратено и указано на ищците да предявят иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. С посоченото решение на ВКС е дадено тълкуване по въпроса: за етапите на възстановяване правото на собственост на земеделски земи в нови граници,с план за земеразделяне, които попадат в урегулирана с ПУП територия на населеното място, незачитане конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността , преди изготвянето на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ/ помощен план по § 4к /, когато земеделските земи не се възстановяват в терен по § 4 ЗСПЗЗ и възможността на успешно поведена защита на правото на възстановена собственост на земеделска земя по чл. 108 ЗС. Това тълкуване е неотносимо към настоящия случай, при който имотът не попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор *** е възстановено в стари реални граници. Същевременно в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила законосъобразността на извършената в тяхна полза реституция, поради което и съдът не е имал правомощие да осъществи косвен съдебен контрол и да изследва дали праводателят на ищците е бил собственик на имота към момента на обобществяването на земята.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта на въззивното решение с оглед поставения въпрос относно наличието на спор за материално право между страните по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Искът по чл.108 ЗС би бил недопустим като преждевременно предявен само ако и реституционната процедура на ищците не беше приключила. В случая обаче ищците разполагат с решение на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, което ги легитимира като възстановени собственици. Обстоятелството, че за спорната площ е признато правото на възстановяване на собствеността на ответницата не води до отпадане правата на ищците до момента, в който не бъде предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по който да се отрекат правата на техния наследодател и се издаде ново решение на ОЗС за възстановяване собствеността на действителните правоимащи. До този момент като собственици на имот с идентификатор ***, включващ спорната площ се легитимират ищците и същите могат да защитават правата си, вкл. с предявяването на ревандикационен иск. Решението по този иск не преклудира правото на ответницата да предяви иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с цел приключване на реституционната си процедура.
С оглед изхода на настоящото производство касаторката следва да възстанови на ответниците по жалбата направените разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 21.01.2019 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Т. Ж. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], област С., [улица]/2, съдебен адрес: [населено място], област С., [улица], адвокат З. Д. да заплати на С. А. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], област С., [улица] Р. А. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], област С., [улица] направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: