4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
[населено място] 15.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1660 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 29.06.2010г., постановено по гр.д.№278/2010г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението от 22.02.2010г. по гр.д.№533/2009г. на Окръжен съд – Враца за уважаване на предявения от Д. В. К. от[населено място], обл.В., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 3000лв., ведно със законната лихва от 25.07.2004г. и за отхвърляне на иска в останалата част до претендирания размер 26000лв.
Решението е обжалвано от Д. В. К. в отхвърлителната част за размера над 3000лв. до 8000лв. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението е обжалвано от Прокуратура на Република България чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, в осъдителната част. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Д. В. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, т.4 от НК, за което е оправдан.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът-ищец за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, неоснователно поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/58г. и ТРОСГК №3/2004г. при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства – тежестта на обвинението и обстоятелството, че в резултат на незаконното обвинение е бил разделен от семейството си, което е живеело в чужбина. Взето е под внимание обстоятелството, че обвинението е в извършване на тежко престъпление. Прието е, че К. не е могъл да напуска пределите на страната, но че това не е причинено от незаконното обвинение, т.е. че не е установена причинна връзка между обвинението, за което е оправдан, и претърпените вреди от раздялата със семейството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът-ответник за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, бланкетно поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/58г., т.11 и ТРОСГК №3/2004г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – продължителността на изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, режимът на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С въззивното решение и с приложените съдебни решения безпротиворечиво е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос. Не се сочат и представят съдебни решения в подкрепа на доводите за противоречиво приложение на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.06.2010г., постановено по гр.д.№278/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: