– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. София, 18.12.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 31.10.2018 (тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3821 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5894/31.07.2018 година, подадена от (К.), срещу въззивно определение № 229/11.07.2018 година на Апелативен съд Б., гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 169/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд В. е потвърдил определение № 966/22.05.2018 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1568/2017 година, с което производството по предявените от К. срещу Л. С., А. Ж. С., [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] искове по чл. 74 от З. (отм.) е било прекратено.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Окръжен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаването на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, К. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Б..
Ответниците по частната касационна жалба Л. С., А. Ж. С., [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са подали отговор на същата с вх. № 7074/17.09.2018 година, в който са изложили твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 229/11.07.2018 година на Апелативен съд Б., гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 169/2018 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
К. е била уведомена за обжалваното определение на 27.07.2018 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 5894/31.07.2018 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да потвърди обжалваното пред него определение № 966/22.05.2018 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1568/2017 година, съставът на Апелативен съд Б. е приел, че от фактическа страна от приложените по делото доказателства се установявало, че проверката е започнала след получаване на уведомление, изпратено на основание чл. 31, т. 3, във връзка с чл. 22, т. 17 от З. (отм.) в ТД на К.-Б., с вх. № УВ-1328/05.06.2013 година, че на 24.01.2012 година срещу Л. С., кипърски гражданин било образувано досъдебно производство, за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като на 11.02.2013 година. в Окръжен съд Бургас било внесено споразумение за решаване досъдебното производство спрямо Л. С., както и, че по внесеното споразумение е било образувано н. о. х. д. № 159/2013 година, по което с протокол от 22.02.2013 година било одобрено внесеното споразумение и Л. С. бил осъден за извършеното престъпление с наказание 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпълнение за срок от 4 години. На основание чл. 21, ал. 1 от З. (отм.), с протокол № ТД03БС/УВ-5838/13.08.2013 година на директора на ТД на К.-Б., издаден на основание чл. 21, ал. 2 от З. (отм.) била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Л. С.. С решение на К. с № 486/30.09.2014 година, срокът на проверката бил удължен до 13.02.2015 година, с 6 месеца, но такова решение по делото не било представено. Директорът на ТД на К.-Б. изготвил доклад с рег. № 4-510/11.06.2015 година, по чл. 61, ал. 1 от З. (отм.) с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество срещу Л. С.. С решение № 282/28.06.2017 година на основание чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от З. (отм.), К. било образувано производство по З. (отм.) срещу Л. С. и било внесено искане в Окръжен съд Бургас. за допускане на обезпечение по бъдещ иск по чл. 74, ал. 1 от З. (отм.) по което пред окръжния съд било образувано ч. гр. д. № 997/2017 год. и било постановено определение от дата 03.07.2017 година, с което изцяло било уважено искането за обезпечение на бъдещия иск на К.. С писмо изх. № ТД03-БС/УВ-10967 от 18.07.2017 година К. отправила покана до Л. С. и А. Ж. С. за запознаване с материалите по образуваното производство, предоставила им е възможност за възражения и представяне на доказателства, както и възможност за представяне на декларации по чл. 57 от З. (отм.) в 14-дневен срок от получаването й. Приложени били протоколи, съставени от К., от 25.07.2017 година за предявяване на материалите по проверката на ответниците по делото, от което можело да се направи извод, че поканите са били надлежно връчени. К. взела решение № 458/11.10.2017 година, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 2 и чл. 74, ал. 2 от З. (отм.) да внесе в Окръжен съд Бургас искане за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество от Л. С., А. Ж. С., [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. на стойност 2 340 514.39 лева.
С оглед на горните факти съставът на Апелативен съд Б. е приел, че максималната продължителност на срока за проверката е уреден с императивни правни норми, които не могат да бъдат тълкувани по начин различен от духа на цялостната уредба на този специален закон. С оглед на това и като съобразявал преследваните от З. (отм.) цели и рестриктивния им характер съдът приемал, че становището на ВКС за характера на срока, в който следва да бъде извършена първоначалната проверка на имуществото на проверяваното лице, като преклузивен, застъпено в решение № 323/18.01.2018 година, постановено по гр. д. № 5291/2016 година по описа на ВКС, , ГК, IV г. о. намира приложение и при проверката, извършвана от органите на К. по чл. 21 и следващите от З. (отм.) За да приеме това становище, съставът на Апелативен съд Б. съобразявал и мотивите на решение № 13/13.10.2012 година на КС по к. д. № 6/2012 година, съпоставящи двата закона за гражданска конфискация (З. (отм.) и приетия след него З. (отм.)) и отчитащи в контекста на оспорването на втория закон новите особености. КС бил обосновал извода, че З. (отм.) е по-рестриктивен в уредбата си от предходния, предвид въведеното разширено понятие за незаконно придобито имущество и разширена гражданска конфискация. Със З. (отм.) било отречено развитието и изхода на воденото наказателно производство да имат решаващо значение за отнемане на имущество по гражданска претенция на държавата и се предвиждало процедурата по проверката да бъде инициирана не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. Всяка имуществена рестрикция следвало да бъде съобразена с пряко приложимото общностно право и практиката на ЕСПЧ, по чл. 6 от ЕКЗПЧОС и Допълнителен протокол № 1 към нея предвиждащ, че всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата, спрямо неоснователно обогатилите се лица, следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и пропорционалност. По изложените съображения не можело да бъде възприето подържаното от К. становище, че срока на проверката, уреден в З. (отм.) има инструктивен характер. Проверката на К. спрямо проверяваното лице Л. С., съпругата му А. Ж. С. и дружествата ответници по внесеното мотивирано искане от К. следвало да се осъществи в периода от 13.08.2013 година до 13.08.2014 година. Заверен препис от решение № 486/30.09.2014 година, с което срокът на проверката бил удължен до 13.02.2015 година., с 6 месеца не бил представен както с мотивираното искане, така и в хода на делото, но дори и това да е било направено от К., то е било направено след изтичане на едногодишния срок, а и взетото решение № 282/28.06.2017 година на основание чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 37, ал.1 З. (отм.) от К. за образуване на производство и внасяне в Окръжен съд Бургас на искане за обезпечаване на бъдещия иск по чл.74 от З. (отм.), от дата 28.06.2017 година, било постановено извън всички допустими от закона срокове. Решението на К. № 282/28.06.2017 година било постановено след изтичане на преклузивния срок за това и към датата на образуване на производството, правомощията на К. били преклудирани, като е било преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане от Л. С., А. Ж. С., [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] на незаконно придобитото от тях имущество.
В тази връзка в приложеното към касационната си жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. е поставила правния въпрос за характера на срока по чл. 27 от З. (отм.), като твърди че същият е разрешен от състава на Апелативен съд В. в противоречие с установената съдебна практика, поради което били налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Освен това се изтъква и това, че са налице и предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като така поставения правен въпрос се разрешавал противоречиво от съдилищата. Последното обстоятелство е констатирано и от касационния съд, като е било образувано тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС, решението по което да уеднакви съдебната практика по въпроса какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от З. (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от З. (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 З., за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито от имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от З. (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от З. (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от З. срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от З. (отм.), чл. 74 от З. (отм.) и чл. 153 от З. след изтичане на този срок.
Поставения от К., в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правен въпрос попада в обхвата на правния въпрос, за който е образувано тълк. № 1/2018 на ОСГК поради което са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 3821/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.