Определение №463 от 2.10.2017 по ч.пр. дело №2077/2077 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 463
[населено място], 02.10.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2077/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал.2, предл. първо вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Н. л. – р. с. – с. на л. и р. в Б.“, регистрирано по ЗЮЛНЦ по ф.д. № 16557/1992 г. по описа на СГС, с адрес на управление: [населено място], [улица], против определение № 2677 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 4002/2017 г. на Софийски апелативен съд, 6 с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същата страна, против определение от 21.07.2017 г. по ф.д. № 16557/1992 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 с-в. .С определението на Софийски градски съд ,на основание чл.536, ал. 1, т. 1 ГПК, е постановено спиране на регистърното производство, за вписване на промени по партидата на Сдружение с нестопанска цел „Н. л. – р. с. – с. на л. и р. в Б.“, по заявление с вх. № 93636/12.07.2017 г. , до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по искова молба, с вх. № 95364/14.07.2017 г. .За да постанови определението си,Софийски апелативен съд е приел, че обжалваният акт на Софийски градски съд, с който е постановено спиране, на основание чл.536, ал. 1, т. 1 ГПК, на регистърното производство по вписване на промени по партидата на Сдружение с нестопанска цел „Н. л. – р. с. – с. на л. и р. в Б.“,, не подлежи на инстанционен контрол , при съобразяване нормата на чл. 274 ГПК, доколкото не е акт който прегражда развитието на делото / чл.274 ал.1 т.1 ГПК /,нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона / чл.274 ал.1 т.2 ГПК /. САС приема още, че в закона е предвидена обжалваемост единствено на акта на съда, с който е постановено спиране на регистърното производство по ЗТР, като вид охранително производство – чл.536, ал.3 пр. второ ГПК. В останалите хипотези на постановено спиране на охранителни производства, каквото безспорно се явява и производството по вписване на промени по партидата на сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, съдебният акт, с който е постановено спиране на производството, не подлежи на инстанционен контрол / арг. и от чл.536 ал.3 пр. второ ГПК /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С разпоредбата на чл.274, ал. 1 ГПК, законодателят изчерпателно е посочил определенията на съда, които подлежат на инстанционен контрол – когато същите преграждат по-нататъшното развитие на делото и когато обжалваемостта им е изрично предвидена в закона. Определението на Софийски градски съд, с което е постановено спиране на регистърното производство, на основание чл.536, ал. 1, т. 1 ГПК, по вписване на промени по партидата на сдружението – касатор, няма окончателно преграждащо действие за регистърното производство. По начало, чл.274 ал.1 т.1 ГПК е правило, приложимо при преграждащо действие за спорни съдебни производства, в които се противопоставят правните интереси на различни страни.В регистърното производство вписването е от значение за противопоставимост на третите лица, които не са страна в същото. Вписванията касаят обстоятелства, които във вътрешните отношения на членовете на сдружението, се считат настъпили и съобразими / ех nunc действие на отмяната им/. Следователно,спирането на вписването обективно не препятства правния живот на сдружението. За настоящата хипотеза липсва и законова регламентация за обжалваемост на акта , по реда на инстанционния контрол – чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Налице е формирана константна,задължителна за въззивния съд, практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, според която преценката за наличие или отсъствие на основания за спиране на охранителното производство, както е приел и Софийският апелативен съд, е от компетентността единствено на съда, пред който производството е висящо, предвид на което и определението, с което регистърният съд спира или отказва да спре охранителното производство, не подлежи на инстанционен контрол и е недопустимо да се атакува с частна жалба пред по-горен по степен съд. /Определение № 43 от 27.01.2016 г. по ч.т.д. № 3521/2015 г., ТК, І ТО на ВКС; Определение № 871 от 01.12.2014 г. по ч.т.д. № 3095/2014 г., ТК, І ТО на ВКС; Определение № 662 от 19.11.2015 г. по ч.т.д. 3270/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС; Определение № 23 от 11.01.2012 г. по ч.т.д. 956/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Разширително тълкуване на предвиденото в чл.536 ал.3 пр. второ ГПК изключение – за вписванията по ЗТР, е недопустимо.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2677 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 4002/2017 г. на Софийски апелативен съд, 6 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top