3
ОПР Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
С., 21,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т.дело № 977/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. К. К., Ц. К. К. и И. К. К. всичките със съд. адрес –гр. С. срещу решение № 289 от 31.03.2010г. по гр. д.1493/09г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 04.03.2009г. по гр.д.3905/07г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която са били уважени предявените от касаторите против Г. фонд – [населено място] искове с правно основание 88, ал.1, б. “б” ЗЗ/отм./, по същество исковете в отменените части са били отхвърлени.
Ответникът по касация- Г. фонд – [населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а ако се разглежда по същество – жалбата е неоснователна. Третото лице –помагач на страната на ответника не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел неоснователност на предявените от касаторите против Г. фонд – [населено място] искове за възмездяване на вредите, произтичащи от смъртта на наследодателя им при ПТП, поради основателност на възражението на ответника по спора за изтекла погасителна давност.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, страната е заявила, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Лаконично е посочила, че решението противоречи на ТРОСГТК № 5/06г., като е направен кратък довод, че САС приел, че „ то касае само чл.45 ЗЗД, а не чл.88, ал.1 т.1 ЗЗ/отм./”, а касаторите считат „ този извод” за неправилен, тъй като се касаело за пряка отговорност на ответника. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, лаконичното посочване за противоречие с ТРОСГТК на ВКС на РБ №5/06г. не само поради това, че страната не е поставила правен въпрос разрешен противоречиво с обжалвания съдебен акт, но и поради това, че това тълкувателното решение е неотносимо към разглеждания правен спор, тъй като засяга различна фактическа и правна обстановка – с него е третиран правен извод относно спиране на давността в хипотеза на непредявен граждански иск в наказателния процес, а в случая такъв към момента на завеждане на делото не само е бил предявен, но и уважен. Дори и да се приеме / макар, че от лаконичното изявление за неправилност на изводите на съда не може да бъде изведен такъв довод/, че това тълкувателно решение следва да се разглежда, с оглед прилагане на аргумент на обратното основание, то и в този случай същото е неотносимо, тъй като с него изрично е мотивирано, че за спиране на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по ГПК или в наказателния процес, а в случая процес с предмет вземане по реда на чл.88 ЗЗ / отм./ не е воден до предявяване на исковата молба, за да се приеме, че давността следва да се счита спряна за периода на висящност на наказателния процес. Ирелевантно спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК е приложеното определение №49/06г. на ВКС, тъй като то не обективира практика – арг. т.2 и 3 на ТРОСГТК № 1 /09г.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 31.03.2010г. по гр. д.1493/09г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: