О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр.София, 25.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 952 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №132 от 11.12.2017г. по гр.д. № 1615/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 109 от 19.07.2017г. по гр.д.№ 586/2014г. на Поморийски районен съд, с което е извършена съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК като в дял на Д. Г. Д. са поставени жилище на първия жилищен етаж и гараж, а в общ дял на С. С. Ч., Г. К. Ч. и К. К. Ч. е поставено жилище на втория етаж в жилищната сграда и в полза на Д. Д. е присъдена сума за уравнение на дяловете. С решението са разрешени и предявените от съделителите претенции по сметки като Д. Г. Д. е осъдена да заплати 6450 лв. за извършени от другите съделители подобрения, а нейният иск по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 3000лв. обезщетение за ползване е отхвърлен.
Касационната жалба е подадена от Д. Г. Д. чрез адв. К. и е насочена както срещу извършването на делбата, така и срещу решението по сметките. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени въпросите: 1/ дали одобреният от главния архитект инвестиционен проект следва да бъде приет като доказателство по делото при спазване изискванията на ГПК; 2/ за задължението на въззивния съд да извърши съдебен контрол за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект съгласно чл. 203, ал.2 ЗУТ; 3/ дали при разпределението на имотите следва да се съобразят квотите на страните и да се задължи вещото лице да изготви варианти на дялответе. Твърди се, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
В писмения отговор на ответниците се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Делбата е допусната между Д. Д. с квота 9/12 ид.ч. и С. С. Ч., Г. К. Ч. и К. К. Ч., всяка от тях с квота 1/12 ид.ч., върху партерен /гаражен/ етаж, първи жилищен и втори жилищен етажи от жилищна сграда в [населено място]. Във втората фаза на делбата е извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Съдът е изходил от одобрения инвестиционен проект за делба на сградата и от становището на главния архитект, според които съществуващите гаражен етаж, първи жилищен и втори жилищен етажи отговарят на изискванията за самостоятелни обекти, без да е необходимо извършване на значителни преустройства. Съдът е взел предвид желанието на съделителките Ч., като наследници на К. Ч. да получат общ дял и е извършил разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК като е отчел и установеното от страните ползване на обектите до момента, както и извършените от ответниците подобрения във втория етаж.
От страна на съделителката Д. е предявена претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за лишаването й от ползване на втория жилищен етаж, а от страна на другите три съделителки е предявена претенция за подобрения, извършени от тях във втория етаж.
Съдът е отхвърлил иска по чл. 31, ал.2 ЗС по съображения, че ищцата пребивава постоянно в чужбина и идва в имота през лятото като обитава първия жилищен етаж и гаражния; по отношение на втория етаж не е изразявала желание да го ползва и не е получила отказ от страна на ответниците.
Претенцията на ответниците за подобрения, извършени във втория жилищен етаж, съдът е намерил основателна. Установил е, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателя Г. Ч. и на ищцата, която е била свидетел на извършените ремонти дейности.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос касае необходимостта одобреният архитектурен проект да се приеме като доказателство по делото и е свързан с оплакването на жалбоподателката, че проектът не й е бил предоставен, за да вземе становище по него. Видно от делото, че инвестиционният проект е представен и приет в съдебното заседание на 18.05.2017г. в отсъствие на ищцата, като съдът е отложил делото за събиране на доказателства Последвали са още две съдебни заседания и едва тогава е даден ход на устните състезания. С оглед на това жалбоподателката е имала достатъчно време да се запознае с инвестиционния проект и да вземе становище по него. Така повдигнатият въпрос не е повлиял върху изхода на спора и не може да обуслови достъп до касационно обжалване.
Същото се отнася и до втория въпрос – дали въззивният съд дължи да извърши контрол за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект съгласно чл.203, ал.2 ЗУТ. Застъпената от жалбоподателката теза е, че след приемане на проекта съдът е следвало да назначи експертиза, която да даде заключение необходими ли са преустройства, значителни ли са те и обособяването на дяловете ще доведе ли до неудобства, по-големи от обикновените.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 203, ал.2 ЗУТ поставя контролът за законосъобразност на проекта в ръцете на делбения съд. В случая възражения срещу проекта не са наведени от нито една от страните, а характерът на преустройството – че не е значително и не създава неудобства, е изяснен в писмо на Главния архитект. Освен това, първоначалното заключение на техническата експертиза е изяснило, че първият и вторият етажи отговарят на изискванията за самостоятелни обекти. Необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект е предизвикана от това, че по проект сградата е еднофамилна. При тези обстоятелства липсва съмнение дали съдът е изпълнил задълженията си по контрола за законосъобразност върху проекта, съответно по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
На следващо място жалбоподателката поставя въпроса за съобразяване на квотите при извършваното разпределение и необходимостта вещото лице да изготви варианти на дяловете. В случая въззивният съд е взел предвид по-голямата квота на съделителката Д. Д. и на нея е възложил два от трите имота със съответно парично уравнение. Що се отнася до втората част на въпроса – очевидно е, че от делбените имоти, които представляват гараж и две жилища, други дялове не могат да бъдат формирани, така че не ясно какви варианти има предвид жалбоподателката.
Във връзка с претенциите по сметки не са поставени правни въпроси и не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което съдът не обсъжда такива.
Обжалваното решение е надлежно мотивирано и спрямо него не могат да бъдат обосновани съмнения за очевидна неправилност.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Ответниците не претендират разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 11.12.2017г. по гр.д. № 1615/2017г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Д. Г. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.