О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 28.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т. д. № 241/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ срещу решение №1849/30.09.2016 г. по в. т. д. № 4289/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 495/19.03.2015 г. по т. д. № 3408/2014 г. на Софийски градски съд, с което е МРРБ е осъдено да заплати на [община], [населено място] сумата от 40 000 лв. по предявен частичен иск, представляваща част от дължима главница по договор от 13.12.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ /ОПРР/ – 2007-2013 г. с предмет: изпълнение на проект „Подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на образователната инфраструктура в [община]“, в едно със законната лихва върху присъдената сума от дата на исковата молба – 30.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД – да заплати сумата от 2 582,93 лв., представляващи лихва върху присъдената главница за периода от 11.10.2013 г. до 30.05.2014 г. САС е присъдил и разноски – адвокатско възнаграждение по водене на делото във въззивна инстанция в полза на [община] в размер на 3 360 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване твърди, че въззивният съд се е произнесъл по посочени правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита, че тя е неоснователна, въззивното решение – правилно, а по отношение на допускането до касационно обжалване – поддържа, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, визирани от касатора. Не претендира разноски за производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, постъпила е в срока по чл. 283 ГПК и е подадена срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [община] като бенефициер и МРРБ, в качеството му на управляващ орган по ОПРР (2007-2013 г.), са съществували отношения по сключения на 13.12.2010 г. договор, с който е уговорено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, с предмет изпълнението на проект „Подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на образователната инфраструктура в [община]“, със срок за изпълнение от 20 месеца, считано от датата на влизането му в сила, който срок с анекс от 27.09.2012 г. е увеличен на 24 месеца. Като безспорно е установено по делото от съда и че [община] е осъществила дейностите, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ, като чрез възлагане на трети лица са били изпълнени строително-монтажни работи (СМР), насочени към постигане на целта на проекта.
От обсъдената, приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, САС е установил, че през периода след възлагане на проектирането и преди пристъпване към изпълнение на работите фактическото състояние на процесните сгради е било допълнително компрометирано, поради което и обемът на отделните видове СМР за завършването на сградите и въвеждането им в експлоатация се е увеличил, което довело до реализирането на допълнителни непредвидени разходи, възлизащи на 301 980.02 лв. с ДДС. В обобщение въззивният съд е приел, че експертизата е дала заключение, според което извършените непредвидени СМР са свързани с подобряването на енергийната ефективност и сертифициране на сградите и не представляват ново строителство.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е заключил, че общият размер на извършените и актувани разходи по проекта, представени на Управляващия орган в искане за окончателно плащане от 15.03.2013 г., са в размер на 3 257 270.35 лв., които са потвърдени в окончателния финансов отчет. Експертизата е установила, според съда, че в счетоводството на бенефициера Община „М.“ и управляващия орган са предоставени документи протоколи и фактури за извършени непредвидени разходи на обща стойност от 182 429 лв. С писмо от 23.08.2012 г., чието получаване не се оспорва от МРРБ, общината е уведомила министерството, че при изпълнение на проекта се налага извършване на непредвидени разходи. Посочено било още, че съгласно клаузата на чл.19 от договора в общата цена – възнаграждение са включени 10 % за непредвидени и допълнителни работи. Общината била уведомила МРРБ също и че ще предприеме непредвидените работи и ще предостави всички документи, удостоверяващи тяхното действително извършване и стойност с искане за окончателно плащане на средствата по проекта.
С писмо от 18.12.2012 г., съставено в отговор на горното писмо, ръководителят на управляващия орган на ОПРР е уведомил общината, че приема уведомлението за необходимостта от промяна в заложените количества на отделните видове строителни работи в количествено-стойностна сметка по договора, обусловена от измененията, настъпили след неговото сключване. В писмото били изискванията, на които трябвало да отговарят допълнителните разходи, за да бъдат верифицирани. С писмо от 30.09.2013 г. МРРБ уведомило [община], че отказва верификация на сумата от 304 024.90 лв. по съображения, че за една част от изпълнените и актувани СМР на стойност 151 996.39 лв. без ДДС са установени надвишени количества над допустимите 10 % от стойността на количествено-стойностната сметка към договора.
От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е намерил за установено, че бенефициерът е направил допълнителни разходи за изпълнение на непредвидени работи, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена при сключването на договора. За установено е прието, че непредвидените разходи съответстват на дефиницията, съдържаща се в Указанията относно промяната на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. В заключението били установени и причините, наложили изпълнението на непредвидените работите. Вещото лице е заключило, че без изпълнението на тези работи санирането на сградите не е могло да бъде осъществено, както и че неизпълнението на непредвидените дейности би имало за последици неизпълнението на изготвените технически проекти, на препоръките в обследванията за енергийна ефективност и сертифицирането на сградите и неспазването на изискванията на Наредба № 7/15.12.2004 г. за отопление и икономия на енергия в сгради. Въз основа на всичко това САС е мотивирал, че т. нар. „непредвидени работи“ са били действително извършени и приети с двустранно съставени актове образец 19, че са били абсолютно необходими за надлежно изпълнение на договора, свързани с постигането на целите на проекта.
Въззивният съд е отхвърлил твърденията на МРРБ, че съответната ос от оперативната програма, по която е сключен процесния договор, не допуска финансирането на непредвидени работи, поради това че не са били подкрепени с никакви доказателства. Като неоснователен е приет и доводът на министерството за недопустимост на финансирането на непредвидени разходи на основание т. 5.2.3 от Насоките за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок на подаване на предложения. Като същевременно въззивният съд е приел, че процесните разходи не могат да се субсумират под нито една от хипотезите на недопустими разходи по т. 4.2.1 от Насоките, нито под хипотезите на специфични недопустими разходи по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Апелативният съд счита, че допустимостта на финансирането на непредвидените разходи е обусловена от обективното съответствие на действително изпълнените работи с критериите, установени в указаната на управляващия орган, преценката за което се извършва при окончателното плащане на субсидията. С оглед на всичко това САС е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на процесните кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи възникването на вземането за покриването на непредвидените разходи.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
При допълнителния критерий по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поставя въпрос:За задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор“. Твърдяното противоречие е с цитираната съдебна практика: Постановление №1/1953 на ПВС, ТР №1/4.1.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/1.02.2012г. по т.дело №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В обяснителната част на поставения въпрос касаторът излага доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС непосочването на значимите за изхода на конкретното дело правни въпроси съставлява достатъчно основание да се постанови отказ за допускане на касационното обжалване. В рамките на производството по селекция на касационните жалби е процесуално недопустимо да се извършва преценка за законосъобразност и обоснованост на изводите на решаващия съд. Такава проверка би могла да се осъществи само при доказване на основания за допускане на касационен контрол.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството поставя следния въпрос: „Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест?“ Поставеният въпрос е мотивиран с приетото от въззивния съд, че ищецът по делото не доказва съответната ос от оперативната програма, по която е сключен ДБФП, че не допуска финансиране на непредвидени работи. Въпросът е изведен избирателно от мотивите на решението. В същност САС е приел за неправилно позоваването на въззивника на т.5.2.3 от Насоките за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според САС въпросните Насоки не изключват / нито мълчаливо, нито изрично/ включително чрез правната техника на изчерпателно изброяване допустимостта на финансирането на непредвидени разходи по процесната приоритетна ос. От посоченото следва, че въпросът е неправилно поставен, не става реч за доказване на отрицателни факти, а до тълкуване на разпоредби и след като няма значението на правен въпрос със съдържание по т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съдът не се произнася по допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Следващият въпрос „При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора?“. Въпросът няма обуславящо изхода на делото значение доколкото изводите на съда, че се дължи заплащането на извършените, съответно документирани непредвидени разходи от бенефициента / управляващия програмата орган/, по силата на създадени актове за управление на програмата, каквито са Указания относно промяна на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР и Насоките за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Непосочването на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това -т. 1 от мотивите на ТР № 1/2010 г., ОСГТК на ВКС.
Поради изложените съображения настоящия състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1849/30.09.2016 г. по в. т. д. № 4289/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.