2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 29.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1223/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Т. М. И. и И. А. И., двамата от[населено място], са подали касационна жалба срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2706/2008 г., приложили са изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. И. М. от[населено място] моли да бъде оставено без уважение искането за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 30. 3. 2010 г. по гр. д. № 2706/2008 г. е признал за установено по отношение на Т. и И. И., че договорът за продажба на недвижим имот, удостоверен с нот. акт № 101/ 17. 4. 2003 г., с който М. М. е продал на Т. И. апартамент в[населено място], на ул. „Майор Юрий Гагарин” за сумата 5 000 лв., е нищожен поради привидност и прикрива дарение. Апелативнвият съд е приел, че искът е допустим и основателен, тъй-като от писмените и гласни доказателства по делото следва извода, че действителната цел на сделката е била дарение, а не възмездно разпореждане.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е необосновано. Не са посочени правните въпроси от решаващо значение за спора, по които се е произнесъл въззивният съд и това произнасяне попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК. Изложението за допускане на касация фактически преповтаря съображенията и доводите, изложени в касационната жалба. Неоснователно е твърдението, че произнасянето на въззивния съд по установителния иск е недопустимо, тъй-като ищецът е могъл и е следвало да защити правата си чрез иск за делба или иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствени разпореждания, поради което решението е в противоречие с практиката на ВКС. Следва да се има предвид, че представените решения на състави на ВКС не са основание за позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не са тълкувателни решения или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Следва да се има предвид, че въпросът не е точно поставен. Въззивният съд изрично е обосновал правният интерес от предявяване на иска, тъй-като оспорваната сделка е продажба и сама по себе си не може да бъде основание за предявяване на иска за намаляване на дарствено разпореждане. Само след като бъде съдебно установено, че сделката е дарение, възниква възможността за ищеца да поиска съответно намаляване по реда на чл. 30 ЗН.
Неоснователни са твърденията за произнасяне на въззивния съд по материалноправни въпроси в противоречие на съдебната практика. Както е казано по-горе няма конкретизация на тези въпроси, а се излагат само съображения за допуснати нарушения на закона при постановяване на решението по същество, които могат да се преценяват в производството по чл. 293 ГПК, но не и като основания за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 3. 2010 г. по гр. д. № 2706/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. М. И. и И. А. И. да заплатят на максим И. М. сумата 1000 /хиляда/ лева разноски зао производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: