2
гр. д. № 3434/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 463
София, 29.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3434/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 494 от 13.02.2014 г. по ч. гр. д. № 456/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.11.2013 г. по ч. гр. д. № 2492/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са обезсилени издадените в полза на въззивника заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът по касация поддържа, че обжалваното определение не попада в приложното поле на касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
За да се произнесе по допустимостта й с оглед предмета на обжалване настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивния съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за обезсилване на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство по чл. 417 ГПК. Разпореждането е постановено в изпълнение указанията дадени от ВКС, Търговска колегия с определение № 769 от15.11.2013 г. по ч. т. д. № 2816/2013 г., в което е прието за установено, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени срещу несъществуващ правен субект – юридическо лице.
Съгласно приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция по повод заповедно производство, в това число по издаване на изпълнителен лист и обратен изпълнителен лист, както и за обезсилване на издадена заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, какъвто е настоящия случай. Изводът е обоснован с това, че законът не е предвидил постановените в това производство съдебни актове да подлежат на касационна проверка, поради което производството е двуинстанционно.
Актовете, постановени в заповедното производство, не попадат в приложното поле и на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с тях не се дава разрешение по същество на други производства, свързани с основното производство и обусловени от него. Заповедното производство е уредено в закона като самостоятелно и специално производство, насочено към създаване на съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания, от което следва че то не е „друго производство”, свързано с исковия процес. В случай, че то не се развие за правоимащия остава открит исковия път на защита.
Въз основа на горното подадената частна касационна жалба е недопустима, тъй като има за предмет въззивно определение, което не подлежи на касационна проверка. Това е основание да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 494 от 13.02.2014 г. по ч. гр. д. № 456/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: