ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
[населено място], 30.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2092/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Първа инвестиционна банка”АД, [населено място], против разпореждане № 143 от 17.07.2019 г. по пр. № 6736/2019 г. на Председател на ІІ т.о. при ТК на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С разпореждането, предмет на обжалване, Председателят на ІІ т.о. е върнал молба вх.№6736/12.07.2019г. на ВКС, за спиране изпълнението на решение №1920/01.10.2015г. по в. гр.д. №3275/14г. на Софийски апелативен съд. Прието е, че по искането по чл.309,ал.1 ГПК вр. чл.282 ГПК, по което е образувана преписката, молителят не е удостоверил редовността на сезирането по чл.303,ал.1 ГПК, като не е внесъл държавна такса за това производство в размер на 861889.47лв., както и не е удостоверил внасянето на надлежно обезпечение като предпоставка за спиране на изпълнението. Освен това, мотивирано е, чрез проследяване на подадените молби за отмяна и съответните им искания по чл.309 , ал.1 ГПК, оставени без уважение от състави на ТК при ВКС, че молителят е изчерпал реда за защита в извънинстанционното производство.
Частната жалба е неоснователна.
Преписката пред Председателя на ІІ т.о. е образувана по молба на „Първа инвестиционна банка” АД, с която се иска, във връзка с депозираната на 03.07.2019г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд – София, спиране на изпълнението му на основание чл.309,ал.1 ГПК вр. чл.282,ал.2, т.1 ГПК,
Бланкета на нормата на чл.309, ал.1 ГПК, императивно обвързва възможността за спиране на изпълнението по подадена молба за отмяна с предпоставките на чл.282, ал.2-6 ГПК. Следователно, молителят следва да установи висящност на производството по чл.303 ГПК, чрез редовно подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение, а също така да удостовери внасянето по специалната сметка на ВКС, обезпечение в размер, съответстващ на осъдителния диспозитив на влязлото в сила въззивно решение. По редовността на сезирането се налага извод, че молителя не е изпълнил тези свои задължения. Изводът произтича не само от констатациите на Председателя на ІІ т.о., изложени в обжалваното разпореждане, но и от изявленията, мотивирали страната да обжалва това разпореждане с разглежданата от настоящия състав частна жалба.Така страната изрично е заявила, че към момента на произнасяне на Председателя на ІІ то, а и към настоящия момент, не е внесла държавна такса за образуване на производството по чл.303, ал.1 ГПК, тъй като счита определената за недължима, т.е. че нейната молба за отмяна е нередовна и липсва установена висящност на извънинстанционното производство. Страната е развила изрични съображения в частната си жалба, относно това, че държавната такса, която е дължима за производството по отмяна била в размер на 25лв. , а не в размер на определената от съдилищата. Макар и ирелевантно, следва да се отбележи за пълнота на изложението, че този извод е необоснован, с оглед изричната разпоредба на чл.18 ЗДТ, която изрично въвежда като относим към определяне на таксата обжалваемия интерес. Така, твърденията на молителя са изцяло относими към липсата на установеност на редовност и валидна висящност на извънинтанционното производство, към момента на произнасяне на обжалваното разпореждане.
Освен това, както правилно е констатирал и Председателят на ІІ т.о., молителят не е внесъл надлежно обезпечение по молбата за спиране. Този извод, също така, произтича от изричното твърдение в частната жалба за това, че страната не е внесла надлежно обезпечение, тъй като счита внесеното по друга молба за отмяна, за такова и по подадената на 03.07.2019г. Доводите са правно необосновани. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Разглежданата норма е императивна, поради което, невъзможността да бъдат изпълнени изискванията й, има за правна последица връщане на молбата за спиране на изпълнението, като в този случай няма правен регламент, който да установява възможност за преценка на представянето на друг вид обезпечение и съответно изложените от молителя обстоятелства са ирелевантни към настоящото производство,тъй като обезпечението винаги обезпечава вземане по конкретния висящ правен спор, с приключване, на който и в зависимост от резултата- или служи за удовлетворяване на претенцията, или се връща на вносителя. Именно, поради тази му обвързаност с резултата по конкретното дело, обезпечението, внесено по друго дело не може да бъде взето предвид при определяне редовността на подадената молба по чл.309, ал.1 ГПК.
С оглед неудовлетворяването на императивните изисквания за развитие на частно касационно производство, поради нередовност на сезирането, законосъобразно е била върната и молбата по чл.309, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 143 от 17.07.2019 г. по пр. № 6736/2019 г. на Председател на ІІ т.о. при ТК на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: