3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 06.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6661 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 967 от 22 декември 2014 г. по настоящото дело производството по делото беше спряно до приемането на тълкувателно постановление по тълк.д. № 2/2014 г. по описа на ВКС на общото събрание на съдиите на Гражданската колегия на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тъй като тълкувателното постановление е прието, следва производството по делото да бъде възобновено.
Производството е образувано по частна жалба на Ж. Г. Г. с адрес в затвора в [населено място], срещу определение № 2666 от 12 септември 2014 г. по ч.гр.д. 2109/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е обезсилено определение № 10516 от 22 юли 2014 г. по гр.д. № 545/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], и производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на административния съд в [населено място].
В жалбата се сочи, че неправилно съдът е прекратил производството, като е счел, че няма правен интерес от търсената защита, тъй като видът на иска се определя от ищеца. Поддържа се още, че е осъществен отказ от правосъдие. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос за подсъдността, респ. допустимостта на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, като допускането на касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Главна дирекция И…. не взема становище.
В обжалваното определение се приема, че спорът е от компетентността на административните съдилища, тъй като съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК всички искове за защита от неоснователни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разгледат като първа инстанция от съответния административен съд, което следва да се приложи и в конкретния случай, тъй като действията, чието установяване и преустановяване се претендира, са на длъжностни лица от администрацията на затвор при осъществявана от тях административна дейност. Допълнително се сочи, че искът за обезщетение съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр се предявява по реда на ЗОДОВ, препращащ към АПК.
Поставят се правните въпроси допустими ли са искове по чл. 71, ал.1, т. 1 и 2 ЗЗДискр и дали липсва правен интерес в конкретния случай, както и допускане от съда на грешна правна квалификация на фактите и техните правни последици, които факти следва да се подведат под приложимата за конкретния случай правна норма. Доколкото може да се прецени от начина на поставяне на проблемите, касаторът поставя въпросите за погрешната правна квалификация на предявената от него претенция и за реда, по който следва да бъде разгледан иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.
Обжалваното определение в своите разрешения касателно съда, компетентен да разгледа делото, е съответно на цитираната в него съдебна практика, която съдът не намира за нужно да изменя или отменя. Така например в решение № 242 по гр.д. № 6376/2013 г., ІV г.о., ВКС, се приема, че разграничителен критерий от кой съд следва да се разглеждат исковете (граждански или административен), е от чии действия, според твърдението на ищеца, е причинено дискриминационно третиране, съответно произтичат вредите. В случаите, когато дискриминационни действия или бездействия са на органи, осъществяващи държавна власт, исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДкр са от компетентността на съответния административен съд. Общите граждански съдилища разглеждат исковете за установяване на дискриминация и за обезщетяване на вредите от същата, при отношения на равнопоставеност между насрещните страни. Най-после, предявените искове действително намират своето основание в посочените от частния жалбоподател текстове на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр, и предвид посоченото по-горе тълкуване във връзка с характера на отношенията, дали основа за твърдяното третиране, правилно са приети в обжалваното определение като прерогатив за разглеждане от друг съд.
Това налага извода, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото обвързващо тълкуване на закона, като е счел, че подсъдността на делото е на административните съдилища, поради което не се налага допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2666 от 12 септември 2014 г. по ч.гр.д. 2109/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: