8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София,06.08. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ.
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров. ч.т.д. № 972 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от Ц. К. Л., в двойното му качество на собственик и управител на [фирма] (н.) и управител на [фирма], частна касационна жалба срещу определение № 998, постановено на 19. 12. 2014 г. от Ловешки окръжен съд по ч.гр.д. № 629 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено Определение № 5/17. 11. 2014 г. на съдия по вписванията при Тетевенски районен съд, с което на свой ред е обективиран отказ по молба на жалбоподателя с вх. № 3724/17.11.2014 г. по описа на Службата по вписвания при Тетевенския районен съд, за заличаване вписването на договорна ипотека. В частната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима. В случая обаче не се установява по делото да са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на определението на Ловешки окръжен съд, поради следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Т., Ловешки окръжен съд е приел в решаващите си мотиви, че вписаната ипотека може да бъде заличена, при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията (ПВ) – по съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение – чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, по искане на купувач на ипотекирания имот, който го е придобил на публична продан – чл. 175, ал. 1 от ЗЗД и от всяко заинтересовано лице, когато са изтекли 10 г. от датата на вписване на ипотеката, без последното да е било подновено – чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ПВ. Съдът е приел за установено, че видно от справка в електронния търговски регистър, воден от АВ към МП, дружеството – ипотекарен длъжник [фирма], от чието име на първо място частният жалбоподател Л. е подал молбата за заличаване на договорна ипотека, с решение на СОС по чл. 711 от ТЗ е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността, и са прекратени правомощията на органите му. Поради изложеното и според Л., синдикът е този, който съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1, 2 и 6 от ТЗ представлява предприятието на търговеца, управлява текущите му дела и при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът. Съдът е приел, че жалбоподателят Л. няма качеството на управител и представляващ дружеството длъжник, не представя съгласие на кредитора за заличаване на вписването и не представя влязло в сила съдебно решение, въз основа на което да се извърши заличаването, не е налице и хипотезата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ПВ. На следващо място, според Л., жалбоподателят Л., във второто му качество на молител за заличаването на процесната договорна ипотека, а именно – на управител на [фирма], ЕИК:[ЕИК] – купувач на ипотекираните имоти по предварителен договор, вписан като акт № 145, том X, дело № 555/2014 г. в СВ при Т., няма правен интерес от подаване на молба за заличаване на вписаната договорна ипотека, тъй като представляваното от него дружество, няма качеството на собственик на ипотекираните недвижими имоти. Съдът е изложил, че сключеният предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, по своето същество няма вещноправно действие, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, едва в момента, в който решението по обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор влезе в сила, купувачът [фирма] се легитимира като собственик на закупените имоти, а към момента на подаване на молбата за заличаване на вписаната договорна ипотека, същият няма качеството на заинтересовано лице, тъй като не е собственик на ипотекираните имоти, не е длъжник или кредитор. Само за пълнота на произнасянето, Л. е допълнил, че въпросът за законосъобразността на вписването на договорна ипотека може да се изследва по общия исков ред, а преценката на съдията по вписванията в производството по искане за заличаване на вписване, се ограничава до съблюдаване спазването на формалните изисквания за съдържанието и приложенията към същото.
В частната си жалба касаторът излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като твърди неправилност на изводите на Л. досежно това, че няма качеството на заинтересовано лице, доколкото дружеството в несъстоятелност се представлявало, според касатора в спорове по материални правоотношения, възникнали преди несъстоятелността от последния си управител, какъвто именно е Л., както и че при бездействие на синдика, последният управител бил легимиран да ги защити. Излагат се съображения, че подновяването на ипотеката било извършено по молба на лице, невписано в ипотечния акт, доколкото молбата за подновяването била подадена от [фирма], която не била правоприемник на вписаната в ипотечния акт, като ипотекарен кредитор [фирма], Гърция. Оспорват се и изводите на Л., че въпросът за законосъобразността на вписването трябва да се изследва по исков ред, като се твърди, че подновяването, с оглед несъвпадане на качеството на молителя по молбата за подновяването, и ипотекарния кредитор, било правно нищо. Касаторът оспорва и изводите на съда за липсата в негово лице на правен интерес в качеството му на управител на дружеството, което е купувач на ипотекираните имоти по предварителен договор, като сочи че има интерес да придобие същите чисти от тежести, поради което и е легитимиран да упражни правото по чл. 22 ПВ на бездействащия продавач по предварителния договор – ипотекарен длъжник.
В изложението за допускане на касационно обжалване се формулират, с твърдения да са релевантни за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК въпроси, както следва:
1. За представителството на търговско дружество в несъстоятелност по материалноправни отношения, възникнали преди несъстоятелността, като се твърди, че Л. в обжалваното определение е дал отговор на въпроса кой представлява несъстоятелното дружество пред Служба по вписванията към Агенция по вписванията по искане за заличаване на договорна ипотека след изтичане на 10-годишния й срок в противоречие с практиката на ВКС, а именно – Решение № 22/14. 03. 2012 г. по т.д. № 663/2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и цитираните в същото решения на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставеният въпрос е релевантен, доколкото съдът в обжалваното си определение е отрекъл активната легитимация на жалбоподателя, в качеството му на управител на дружество, обявено в несъстоятелност, да иска заличаването на процесната ипотека. Не е налице обаче твърдяното противоречие с посоченото решение на ВКС, представлявщо задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както същият е разяснен с т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Решението на касационната инстанция е по дело, по което касационно обжалване на въззивно решение е допуснато по правния въпрос: „Какви са процесуалните права на синдика на дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника по исковете по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо?“ Даденият от касационната инстанция в посоченото решение и в цитираните в мотивите му, също задължителни такива Решение № 155/13. 10. 2011г. по т.д. № 652/10 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 190/09. 12. 2011г. по т.д. № 976/10 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 5/21. 02. 2012 г. по т.д. № 90/11 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. отговор на този въпрос е, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Поставеният от касатора в настоящото производство и разрешеният с цитираната от него задължителна съдебна практика, правни въпроси са различни, поради което и не е налице претендираното противоречие на правните изводи на съда в обжалваното решение с практиката на ВКС по см. на т. 1 от ТРОСГТК № 1/2010 г. Доколкото става въпрос за процесуална легитимация, уредбата на която е по принцип императивна и нормите в обхвата на която, като процесуални следва да се тълкуват, ако не стеснително, то поне стриктно, то и отричането с цитираната задължителна съдебна практика на конкретни процесуални правомощия на синдика на дружество в несъстоятелност по специални, като такива, предявими в производството по несъстоятелност искове, не обосновава по необходимост претендираната от касатора, процесуална легитимация на управителя на такова дружество, да го представлява пред СВ към АВ.
2. Въпросът за служебната проверка на въззивния съд за действителността на действията на съдията по вписванията, като се твърди противоречие на обжалваното определение на Л., с практиката на ВКС (цитирана като Решение № 212/04. 07. 2014 г. по т.д. № 1348/2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., вр. с т. 1 от ТРОСГТК № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.) по въпроса за задължителността на служебната проверка на въззивния съд относно действителността на действията на съдията по вписванията от Агенция по вписвания. Въпросът е на първо място неясен, защото нито от формулировката му, нито от конкретната съдебна практика, противоречие с която се релевира, не става ясно за „действителност“ в какъв смисъл и на кои точно действия на СВ се отнася. На следващо място, не е налице каквато и да било връзка – правна и/или фактическа, между поставения въпрос и задължителната съдебна практика, противоречие с която се релевира – посоченото решение на ВКС е допуснато и постановено по правния въпрос: „Опорочава ли записа на заповед в противоречие с изискването на чл. 535, т. 2 от ТЗ за съдържащо се в документа „безусловно обещание за плащане“, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. част от нея?“ Препраща се общо във въпроса и към т. 1 от ТРОСГТК № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., в която се съдържат разрешения относно правомощията на въззивната инстация, при проверка на правилността на първоинстанционното решение в съдебно исково производство по реда на ГПК от 2007 г. които са неотносими към процесната материя, както неотносими са и коментираните от ВКС в цитираното от касатора негово решение, разрешения на ТРОСГТК № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
3. Възможно ли е неподновена от кредитора ипотека в 10-годишния й срок да не бъде заличена по молба на длъжника, защото е подновена по молба на некредитор? Допустимо ли е при въззивната проверка по повод жалба относно това незаличаване да не бъде извършена проверка на подновяването, причина за незаличаването? По отношение на същите въпроси се поддържа, като допълнително основание за допускане на касационно обжалване, това по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, като се твърди общо, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са на първо място изцяло несъответни на установимите по делото обстоятелства, както същите са възприети от Л. и възпроизведени в мотивите му, доколкото последният, като е приел, че по делото не е налице хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ПВ, по същество е приел, че вписването на ипотеката е подновено, а не обратно, както предпоставя формулировкатана първия въпрос, респ. – този извод е резултат на извършена от съда проверка, отново обратно на предпоставяното с търсения отговор на поставения втори въпрос. Поради това и доколкото, видно от възпроизведените в настоящото определение, решаващи мотиви на Л., изходът на делото е обусловен главно от изводите на съда досежно липсата на качество у касатора да представлява в производството дружеството в несъстоятелност – ипотекарен длъжник, с оглед приетото от съда наличие на същото качество само в лицето на синдика, при липсата на съгласие на кредитора за заличаване на ипотеката, на съдебно решение за заличаването, и на хипотезата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ПВ, както и на отричането от страна на съда, на интереса на касатора да иска такова заличаване в качеството му на представляващ друго дружество – купувач на ипотекираните имоти по предварителен договор, то и така поставените въпроси не са обуславящи за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. Изложените доводи на Л. досежно възможността за изследването законосъобразността на вписването на ипотеката по исков ред (релевирани в обстоятелствената част на т. 3 от изложението на основания за допускане на касационно обжалване), са според съда само такива за пълнота на произнасянето и не са обусловили нито решаващите изводи на Л., нито изхода на делото, поради което и отговорът на формулираните в същата точка въпроси, не е от естество да обоснове евентуален друг, такъв изход. По отношение на тези въпроси не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът не излага конкретни доводи в подкрепа на твърденията си, че отговорите на тези въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито пък настоящият касационен състав намира, че такова значение би било налице, с оглед точния смисъл на посочената законова норма, така както същият е разяснен с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.
С оглед изложеното и доколкото в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, както общият, така и допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване на определението на Ловешки окръжен съд, то и такова обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 998, постановено на 19. 12. 2014 г. от Ловешки окръжен съд по ч.гр.д. № 629 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: