О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр.София, 3.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1979 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. и К. К. В. срещу въззивно решение № 95 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г., с което Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решение № 5* от 14.11.2008 г. по гр.д. № 1527/2007 г. на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният от П. П. М. срещу тях иск за прогласяване за относително недействителна сключената между жалбоподателите сделка, материализирана в нот.акт № 13 от 1997 г. на нотариус при РС, гр. Б., с която К. Д. М. е дарил на К. К. В. по време на брака му с П. П. М. недвижим имот, а именно, апартамент №1, на първи етаж, в жилищна сграда на ул.”Шишман” № 20, гр. Б. със застроена площ от 58.65 кв.м., ведно с избено помещение № 30.
Ответницата по касационната жалба П. П. М. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси по приложението на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ и процесуалноправни въпроси по преценката на събраните по делото гласни доказателства, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
В изложението се поставя въпросът за момента от който започва да тече установеният в чл.22, ал.3 СК /отм./ преклузивен срок, до изтичането на който неучаствалият в разпоредителната сделка с общ недвижим имот съпруг има възможността да я оспори, както и за преценката на доказателствата, въз основа които въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение, че искът е предявен в установения от закона преклузивен срок.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК /отм./, установяваща началния момент, от който започва да тече 6-месечният срок, в който неучаствувалият в разпоредителната сделка съпруг има възможността да я оспори, не е неясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като този момент е точно определен, като е предвидено, че оспорването може да се извърши в 6-месечен срок от узнаването. Не е налице и противоречива практика на съдилищата по този въпрос. Въззивният съд е приел, че след като ответницата е узнала за разпореждането през м. май 2007 г, от този момент за нея започва да тече установеният в чл. 22, ал. 3 СК /отм./ преклузивен срок, независимо от обстоятелството, че моментът на узнаването следва значително по време момента на извършване на разпореждането. Приетото от въззивния съд, че ответницата е узнала за разпореждането през м. май 2007 г. е въпрос на установена по делото фактическа обстановка и начин на формиране на вътрешното убеждение на съда, което касае правилността на решението по чл.281 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Даваните от съдилищата различни разрешения по поставените в изложението въпроси са обусловени от различните фактически констатации по конкретните дела, което обаче не сочи нито на наличие на противоречива практика, нито на необходимост от тълкуване на приложимия закон.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, по подадената от К. Д. М. и К. К. В. касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: