О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 28.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2015 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №266 от 03.06.2009г. по гр.д. №134/09г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №1119 от 01.12.08г. по гр.д. №2245/07г. на П. районен съд, с което П. Х. Т. е бил осъден да предаде на основание чл.108 от ЗС на ищците А. А. В. и Н. А. Т. владението на дворно място в с. А., съставляващо УПИ * в кв.32, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, лятна кухня и гараж, както и да им заплати 100 лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 21.08.2007г. – 05.10.2007г.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил собственост на А. Т. , чиито наследници са ищците А. С. смъртта на наследодателя, в имота останали да живеят другият му син Д. и неговата съпруга М. С. смъртта на Д. , М. сключила предварителен договор от 10.03.07г. с ответника по настоящото дело П. Т. , с който обещала да му прехвърли собствеността върху спорния имот. Марика Т. е починала на 24.07.2007г., без да сключи окончателен договор, но при предявяване на исковата молба ответникът е бил във владение на целия имот. В негова полза има и саморъчно завекание от М. , но приетата по делото графическа експертиза е установила, че то е написано от ответника.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на спорния имот, а ответникът няма противопоставими права, тъй като не е бил сключен окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника П. В нея той поддържа, че е получил владението на имота при сключване на предварителния договор и се намира в него на правно основание. В изложението към жалбата се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса дали купувачът по предварителен договор владее имота на правно основание, което изключва възможността да бъде проведен успешно срещу него иск по чл.108 от ЗС, но без да сочи примери за противоречива съдебна практика и без да обосновава с какво произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя и процесуалноправния въпрос дали е нарушено правото на защита на страната, ако е представила болничен лист, но въпреки това съдът е дал ход на делото. Този въпрос също свързва с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, но без съответната обосновка и без примери за противоречива съдебна практика.
Ответниците А. В. и Н. Т. възразяват срещу допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
След като жалбоподателят се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, той е следвало да представи съдебните решения, по които има противоречива съдебна практика по посочените правни въпроси, както и да мотивира становището си с какво произнасянето на ВКС по тези въпроси по повод конкретното дело ще допритесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това свое задължение жалбоподателят не е изпълнил.
Независимо от това, поставените от него въпроси не са определящи за изхода на правния спор и това е едно допълнително основание да се откаже допускане на касационно обжалване. Въпросът дали купувачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот владее този имот на правно основание, което изключва ревандикацията, не е решаващ за изхода на конкретното дело, тъй като по него няма такива данни. Има предварителен договор от 10.03.1997г., в който е записано, че продавачът се задължава да предаде на купувача владението на имота в 14 дневен срок от сключване на договора. С други думи – владението не е предадено при сключването на самия договор и по делото няма данни кога реално ответникът е влязъл във владение на имота – т.е. дали то му е било предадено приживе на М. Т. , по силата на сключения предварителен договор, или ответникът е установил владението след нейната смърт. При липса на доказателства за това обстоятелство, поставеният въпрос не е решаващ за изхода на правния спор.
Вторият въпрос – за нарушаване правото на защита също не е решаващ, предвид обстоятелствата по конкретното дело. Районният съд е дал ход на първото съдебно заседание в отсъствие на ответника, при поредното представяне на болничен лист от негова страна. Дори действието на съда да не е било съобразено с процесуалния закон, ответникът е могъл да се яви в следващото съдебно заседание, в което е приета графическата експертиза, според която оспореното саморъчно завещание е написано от него, а не М. Т. За това съдебно заседание той е бил редовно призован по реда на чл.41, ал.6 от ГПК и не е имал молба за отлагане на делото – т.е. имал е реално възможност да присъства в заседанието, да оспори експертизата и да ангажира други доказателства, с което да защити правата си /делото се развива при действието на ГПК /отм./. При тези данни следва, че поставеният от него въпрос за нарушаване на правата му при провеждане на първото съдебно заседание не е определящ за изхода на правния спор и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266 от 03.06.2009г. по гр.д. №134/09г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: