Определение №463 от по гр. дело №206/206 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 26.04.2010 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  двадесет и първи април две хиляди и десета  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 206 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 158 от 30.10.2009 година по гр.д. № 247/2009 година на Кърджалийски окръжен съд е потвърдено решение № 45 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на Кърджалийски районен съд, с което е признато за установено, че Н. Ш. Р. от с. М., община К. и М. Ю. Ю. от с. Р. лист, община К. дължат на М. Р. Х. от гр. К. сумата 24000 лева като част от сумата 42000 лева на основание договор за заем с уговорен срок за изпълнение на задължението до месец юни 2007 година. Прието е, че ответниците са подписали разписка, с която са декларирали, че дължат сумата 42000 лева на ищеца, подписал разписката като предал сумата, а ответниците в качеството на нейни получатели. Прието е, че паричните средства са дадени и получени в изпълнение на устен договор за заем, което следва от съдържанието на подписаната разписка за получаване на сумата; че възражението за симулативност на изявленията в разписката за получаване на сумите, прикриващи задължение за заплащане на цена по сделка – покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца, не е доказано, тъй като имотът е закупен с банков кредит в размер на 60330 лева, преведени по банков път на продавача.
Касационна жалба против решението на Кърджалийски окръжен съд е постъпила от Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю.. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпрос, а именно: реален ли е договорът за заем; следва ли съдът да разреши отношенията между страните по договора според действителната им воля; при разкриване на симулация следва ли документът, обективиращ привидното съгласие да бъде обезсилен; следва ли въззивният съд при условията на чл. 266, ал.3 ГПК да събере доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила; допустими ли са свидетелски показания за установяване привидността на договор за заем е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 925 от 20.10.1998 година по гр. д. № 1150/1996 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което нарочният документ установява вътрешните отношения между страните и има за цел да разкрие симулацията; решение № 857 от 11.01.2006 година по гр. д. № 431/2005 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което заемът за потребление е реален и се счита сключен в момента на постигане на съгласие за даване и получаване на парична сума в заем; решение № 844 от 12.05.2004 година по гр. д. № 455/2003 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което опровергаването на съдържанието на документ е налице, когато материализираното в документа изявление не отговаря на действителната воля на лицето, защото е симулативно; решение № 1* от 13.08.1998 година по гр. д. № 2918/1997 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което чрез разкриване на симулацията се обезсилва и самото завещание; решение № 59 от 01.03.2005 година по гр. д. № 49/2004 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което предварителният договор, с който се обезпечава получен от ищците заем от ответника поради симулативност и недействителност на прикритата с него сделка, уговоряща начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона е нищожен; решение № 161 от 10.03.2006 година по гр. д. № 47/2005 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което за съдържанието и основанието на дължимата престация е меродавна волята на страните, която се разкрива чрез тълкуване, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД; решение № 807 от 05.05.1997 година по гр. д. № 1516/1996 година на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което съдът разрешава отношенията между страните по договора съобразно действителната им обща воля, а не според наименованието на договора; решение № 451 от 19.01.2004 година по гр. д. № 162/2003 година на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което тълкуването на договора е установяване на точния смисъл на уговорките, които той съдържа; решение № 453 от 20.06.2003 година по гр. д. № 990/2002 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което искът за установяване на привиден договор е различен от иска за установяване на прикритата сделка; решение № 540 от 30.06.1999 година по гр. д. № 253/1999 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което страната, която участва в сключване на симулативната сделка носи тежестта да я докаже, което става чрез писмено доказателство по смисъла на чл. 134 ГПК (отм.) или чрез обратен документ; решение № 367 от 26.04.2004 година по гр. д. № 1124/2003 година на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което разписката, съставляваща частен диспозитивен документ, чиято автентичност не е оспорена, се ползва с формална доказателствена сила и решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. ОСГК, съгласно което не може да се презумира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго е въз основа договор на заем, а заемното правоотношение следва да бъде установено с всички доказателственти средства.
Ответникът по касационната жалба М. Р. Х. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд.
Твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените съдебни решения не е налице. В съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, съдът е изследвал действителната воля на страните, тълкувайки текста на приложената по делото разписка, изхождайки както от материализираното в нея изявление, така и от качеството, в което страните са я подписали. В съответствие с изводите, възприети в решение № 161 от 10.03.2006 година по гр. д. № 47/2005 година; решение № 807 от 05.05.1997 година по гр. д. № 1516/1996 година и решение № 451 от 19.01.2004 година по гр. д. № 162/2003 година на Върховния касационен съд, въззивният съд е определил съдържанието и основанието на дължимата престация съобразно волята на страните, разкрита чрез тълкуване, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД, изхождайки от смисъла на уговорките, обективирани в разписката за предаване на сумата 420000 лева от ищеца на ответниците. В съответствие с решение № 367 от 26.04.2004 година по гр. д. № 1124/2003 година; решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. и решение № 857 от 11.01.2006 година по гр. д. № 431/2005 година на Върховния касационен съд, съдът е зачел доказателствената сила на разписката, чиято автентичност не е оспорена; не е презумирал, че предаването на сумата е въз основа договор на заем, а е достигнал до извод за наличие на заемно правоотношение и реално предаване на заемната сума след тълкуване на уговорките за безсъмненото и получаване, удостоверено с подписите предал и получил сумата и определения срок за връщането и.
Липсва противоречие между формираните във въззивното решение изводи по направеното възражение за симулативност на изявленията в процесната разписка и становищата, изразени в приложените съдебни актове на Върховния касационен съд. Изводът за несъстоятелност на твърдението, че разписката обективира привидна сделка – обезпечение (че е послужила за гаранция) за заплащане цена на имот не е установено, се явява в съответствие с решение № 844 от 12.05.2004 година по гр. д. № 455/2003 година на Върховния касационен съд – след констатация, че съдържанието на документа не е опровергано; че не е установено материализираното в документа изявление да не отговаря на действителната воля на лицата, защото е симулативно. В съответствие с решение № 59 от 01.03.2005 година по гр. д. № 49/2004 година на Върховния касационен съд са и изводите, че изявлението за получен заем от ответниците не е симулативно; че с него не е уговорен начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона – извод формиран въз основа на доказателствата, че закупеният от ответниците през 2006 година имот, собственост на ищеца е изплатен чрез банков кредит, отпуснат на ответниците при учредена върху имота ипотека в полза на банката, т.е. след извод, че при прехвърляне на правото на собственост ответниците са се издължили изцяло на ищеца, което обезсмисля съставянето на документ за заем като гаранция за изпълнение на задължението за изплащане на продажна цена.
Не е налице противоречие и между формираните изводи относно липсата на нарочен документ, целящ да разкрие симулация и възприетото становище в решение № 925 от 20.10.1998 година по гр. д. № 1150/1996 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Именно в съответствие с изискването нарочният документ да установява вътрешните отношения между страните с цел да се разкрие симулацията, въззивният съд е приел, че представеното по делото платежно нареждане от 17.02.2006 г., с което банката ипотекарен кредитор е превела на ищеца продажната цена на имота в размер на 60330 лева не съставлява нарочен документ, а удостоверява извършено плащане от трето спрямо процесното правоотношение лице в изпълнение на задължение, което няма отношение към процесното. В съответствие с решение № 540 от 30.06.1999 година по гр. д. № 253/1999 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е и изводът, че ответниците, като страна участвала в сключване на симулативна сделка е носела тежестта да докаже твърдяната симулативност, което става чрез писмено доказателство по смисъла на чл. 134 ГПК (отм.) или чрез обратен документ, какъвто не е бил представен по делото, както и че при липса на писмени доказателства, изходящи от насрещната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за симулативност, свидетелски показания не са допустими.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 30.10.2009 година по гр.д. № 247/2009 година на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top