О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр.София, 22.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5362/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. н. у. „В”, гр. О. срещу решение № 176/30.09.2008 год. по гр.дело № 287/2008 год. на Т. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 138/09.06.2008 год. по гр.дело № 520/2007 год. на О. районен съд и са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд сее произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ регламентираните от законодателя срокове, в които работодателят може да упражни правото си да наложи дисциплинарно наказание, които за конкретното правоотношение са изтекли, по който въпрос отсъствала единна практика на състави на ВКС, както и на съдилищата. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира решения на ВКС № 432 по гр.дело № 795/2001 год. на ІІІ г.о., решение по гр.дело № 3124/2001 год. на ІІІто г.о. и решение от 26.02.2004 год. по гр.дело № 329/2003 год. на В. Т. окръжен съд.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 2, респ. на т.3 ГПК, по следните съображения: решаващият съд е обсъждал всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, отразени в заповедта за уволнение № 712-5/03.09.2007 год. и датата на откриването им от работодателя. Съобразявайки датата на издаване на заповедта е констатирал погасяване на правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание, с изключение на нарушението по т.3 и т.4 от обжалваната заповед, касаещи нарушаване на П. за вътрешния трудов ред в училището за учебната 2006/2007 год., за които нарушения съдът установил наложено вече дисциплинарно наказание, със заповед от 06.07.2007 год., което наказание не е било заличено, с оглед на чл.197, ал.1 КТ, а за същото нарушение не може да се наложи ново наказание, затова и в тази част приел незаконосъобразност на заповедта за уволнение, чиято незаконосъобразност имала и друго основание, а именно – нарушение на чл.193, ал.1 КТ, изразяващо се в отсъствие на обяснения.
Практиката на ВКС в цитираните две решения, както и практиката на Окръжния съд-В. Търново по същественият процесуалноправен въпрос, касаещ служебното произнасяне на съда, относно преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ и тяхното спазване от работодателя, от което зависи неговото право да наложи дисциплинарното наказание, респ. тяхното пропускане от работодателя, с което се погасява дисциплинарната отговорност на работника, или служителя е единна и произтичаща от преклузивната същност на регламентираните в чл.194, ал.1 КТ срокове и от императивния характер на правната норма. В този смисъл решението на въззивния съд е съобразено с изразената практика на касационния съд и на Великотърновския окръжен съд, според която за спазването на тези срокове съдът следи служебно, за което не се налага и тълкуване на правна норма на чл.194 КТ.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице твърдяните от касатора основания за това в чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 176 от 30.09.2008 год. по гр.дело № 287/2008 год. на Т. окръжен съд, по касационната жалба на В. н. у. „В”, гр. О., с вх. № 3629/24.10.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: