ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
София, 08,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 135 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Загора Т. АД-Ст. Загора против решение № 315/11.11.2009 г. по в.гр.д. № 703/2009 г. на Пловдивски АС, с което се оставя в сила решение № 10/3.04.2009 г. по гр.д. № 573/2008 г. на С. ОС, с което е уважен предявеният от А. Ил. Н. , като Е. фирма Б. 21 –Казанлък, срещу касатора иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот-УПИ * в кв.І-Промишлена зона по регулационния план на К. , заедно с построените в имота сгради.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят “няколко въпроса, които надхвърлят пределите на спора и се нуждаят от произнасяне на касационната инстанция поради обществената им значимост”. Първият въпрос засягал пределите на преддоговорните правоотношения и момента на възникване на обвързваща договорна връзка. Вторият засягал приложимия обхват на чл.19 ЗЗД и чл.340 ТЗ. Следващият произтичал от публичния характер на С. Загора- Т. АД и затова следвало да се изследват предпоставките на чл.114 ЗППЦК. По тези въпроси било налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се и основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с влязло в сила Р № 25/26.03.2008 г. по т.д. № 57/2008 г. на СЗОС било прието, че първият класиран участник няма право да получи усвоения депозит, тъй като за вписаната искова молба бил информиран преди търга и тъй като не се е оттеглил, участието му продължило на негов риск. Това тълкуване следвало да се приложи и при решаване на настоящия спор.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят. Отделно от това, например на първия въпрос дават отговор чл.12 и чл.13 ЗЗД, т.е. законът е ясен и не се нуждае от тълкуване. Но следва да се прави разликата, че от гледна точка на правото, сключването на договор не обхваща в себе си воденето на преговори-макар и свързани, те изразяват различни от гледна точка на природата си форми на поведение. В този смисъл е и правната доктрина-Кр. Стойчев,Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност,Сиби,2005.
Всъщност, касаторът не разграничава основанията за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.1 ГПК от основанията за касиране на въззивния акт по чл.281,т.3 ГПК, като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК отново се излагат доводи за неправилна преценка от въззивния съд на фактите и обстоятелствата по делото, което би могло да се квалифицира като нарушение на закона, но последното не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. В случая не е налице обективен материалноправен идентитет на споровете, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Разгледани са различни искове-конститутивен и осъдителен.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 315/11.11.2009 г. по в.гр.д. № 703/2009 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: