О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 22.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 334/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 144/15.12.2008 год. по т. дело № 257/2008 год. Бургаският апелативен съд е оставил в сила решение № 122/23.06.2008 год. по т. дело № 585/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което “П” А. гр. Б. е осъден да заплати на О. с. с. гр. Б. сумата 11000,00 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 29.11.2007 год. до окончателното й плащане, 545,00 лв. разноски по делото и 440, 00 лв. държавна такса, като искът в останалата част до пълния му предявен размер от 24 167,86 лв. е отхвърлен.
С оплаквания за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, “П” А. гр. Б. обжалва въззивното решение, като поддържа оплакване, че искът е погасен по давност, а и съдът не се е съобразил с разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. Приложени са копия от решение от 23.07.2004 год. по т. д. № 1270/2003 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 650/04.07.2003 год. по т. д. № 1953/2001 год. на ВКС V гр. о., решение № 19/24.02.2005 год. по т. д. № 296/2004 год. на ВКС ІІ т. о., и решение № 1366/12.04.1983 год. по гр. д. № 4490/1982 год. на ВС І гр. о.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение по търг. дело № 310/2003 год. на Бургаския окръжен съд Окръжно с. с. град Б. и Върховна прокуратура на РБ България са били осъдени да заплатят солидарно на Димитър В. от гр. П. сумата от 11000,00 лв., като обезщетение за претърпени от него вреди в резултат на незаконосъобразни действия, а именно неправомерно разпореждане с веществени доказателства от страна на ОСС гр. Б.. Неправомерното действие се е изразявало в това, че след повдигнато обвинение срещу В. от него били иззети 11000 ДМ, които не били предадени за съхранение в ДСК или БНБ, а били предадени с ПКО от 05.12.95 год. на ответника “П” А. гр. Б.. На 18.12.2006 год. с две пл. нареждания ищецът заплатил на В. присъдена по търг. дело № 310/2003 год. на БОС сума, заедно с изтеклите мораторни лихви – общо било платено 24 167,86 лв., за които предявил иск срещу “П” А. , който бил уважени за 11 000,00 лв.
На възраженията на “П” А. за изтекла погасителна давност и за недопустимост на иска с оглед разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, въззивният съд е приел, че не е налице изтекла давност, защото изискуемостта на вземането е настъпила на 18.12.2006 год., когато ищецът е платил на В. , и от когато е започнала да тече погасителната давност която не е изтекла към деня на предявяване на иска на 29.11.2007 год. Колкото до § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ е прието, че макар и по отношение на ответника да е била открита процедура по приватизация – решението за откриване на процедурата е обнародвано в ДВ бр. 145/09.12.1998 год., за ищецът не е съществувало задължение да уведоми органа по чл. 3, тъй като вземането му е станало изискуемо след като той е платил на В. , а към момента на откриване на процедурата по приватизация той не е имал качеството на кредитор, поради което правото му на иск не е преклудирано.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Материалноправният и процесуалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за давността и за допустимостта на иска с оглед разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, но това произнасяне не е в противоречие с посочената практика.
В три от представените решения – от 23.07.2004 год. по т. д. № 1270/2003 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 650/04.07.2003 год. по т. д. № 1953/2001 год. на ВКС V гр. о. и решение № 19/24.02.2005 год. по т. д. № 296/2004 год. на ВКС ІІ т. о., въпросът за прилагане на § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ се свързва с бездействието на кредитора на вземането спрямо органа по чл. 3, а във въззивното решение е прието, че към момента на отриване на процедурата по приватизация ищецът не е кредитор на ответника и няма вземане за което трябва да уведоми писмено приватизиращия орган.
Решение № 1366/12.04.83 год. по гр. д. № 4490/82 год. на ВС І гр. о. е неотносимо към спора и затова не се обсъжда.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144/15.12.2008 год. по т. дело № 257/2008 год. Бургаският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :