О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
София, 08.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 362/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. контрол- гр. С. и касационна жалба на Е. “Имппекс – И. И. – В. Д. ” – гр. В. и Л. И. И. против решение № 109 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 161/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на А. за с. контрол- гр. С.:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която съставът на Великотърновски апелативен съд е оставил в сила решение № 221 от 22.01.2008 г. по гр.д. № 580/2007 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете за осъждане на ответниците да заплатят на А. та за с. контрол- гр. С., мораторна лихва, дължима поради неизплащане в срок на задължението за заплащане на начислените неустойки за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. и 2005 г.
С изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпросът: може ли при условие, че е налице неизпълнение на парично задължение, без определен срок за изпълнение и изпадането на длъжника в забава се обуславя от поканата за изпълнение, да се приеме, че представено известие – обратна разписка, оформено с подпис на получател е годно доказателство за определяне началната дата на забавата. Поддържано е наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като страната е твърдяла, че така поставения въпрос е бил разрешаван противоречиво от съдилищата във връзка с това, дали обратната разписка удостоверявала валидното й получаване, когато само е подписана от лицето, което я е получило, без да е посочено име на получателя. В тази връзка са сочени и конкретни решения на А. районен съд, на Пловдивски окръжен съд, на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но нормата императивно изисква да е налице и една от хипотезите, изброени в т.1-3 на текста. Страната е сочила установеност на предпоставките на т.2- наличие на противоречива съдебна практика. Липсват обаче доказателства, че изброените решения, които подлежат на инстанционен к. са влезли в сила, а по отношение на решението на Разградския районен съд, има отбелязване, че е отменено изцяло. Следователно, тези решения не съставляват практика по смисъла на разглежданата норма. С оглед решението по гр.д. 2022/05 на ПОС следва да се отбележи, че преценката за наличие на редовно уведомяване за настъпването на конкретен юридически факт е винаги конкретна и обусловена от съвкупната преценка на всички събрани доказателства, от която се извежда извода за установяването на съответното поддържано от страната твърдение. Конкретността на всеки правен спор по този въпрос изключва еднородността на хипотезите, при които би могло да се получи противоречиво тълкуване по поставения въпрос. Освен това липсата на реквизити е относима към редовността на документа и неговата доказателствена годност, като непротиворечива е съдебната практика относно това, че отсъствието на задължителен реквизит, обуславя и липсата на годност на документа да удостовери факта с оглед, на който е представен.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в обсъжданата, обжалвана от касатора част.
По касационна жалба на Е. “И” – гр. В. и Л. И. И.:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която, след отмяна на решението на първостепенния – Великотърновски окръжен съд, по същество са били уважени предявените от А. за с. к. срещу касаторите искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите във връзка с основанията за допускане на касационно обжалване са посочили, че едни и същи факти били интерпретирани по различен начин от двете съдебни инстанции и въз основа на тях били направени коренно противоположни правни изводи. Направили са извод, че тълкуването на волята на страните по приватизационната сделка “съобразно приетата от тях дефиниция на понятието крайна необходимост” следва да бъде извършено от касационната съдебна инстанция. Твърдяли са още, че подадената от тях касационна жалба следвало да сезира гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе “при различното тълкуване и решаване на правния спор от двете съдебни инстанции, коя правилно е приложила закона”, като изложеното установявало наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не са формулирали релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като такъв не може да бъде изведен и от лаконичното им изложение. Наличието на такъв въпрос е необходима предпоставка за извършване на преценката по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Доколкото касаторите са поддържали че е налице противоречие между решенията постановени по конкретния правен спор, то следва да се отбележи, че този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния к. не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са подлежали и на отмяна, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо. Приложените към делото решения по гр.д. № 1127/1999 г. на ВКС и по гр.д. № 880/2006 г. на ВКС, дори и ако се приеме, че са представени от касаторите / данни за това няма по делото/ не могат сами по себе си да обосноват наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, не само поради това, че липсва формулиран релевантен въпрос, но и поради различната фактическа и правна обстановка, при която са били постановени. Липсват и каквито и да било доводи на касаторите по отношение на относимостта на тези решения към настоящето производство.
В касационната жалба, макар и с оглед оплаквания за необоснованост на решението, страната е сочила и противоречие на приетото във връзка с правата на Л. И. преди откриване на наследството на И. И. и след поемането на предприятието със задължителна практика на ВКС. Поддържано е, че отказа от наследство и приемането му под опис нямали отношение към хипотезата на наследяване и поемане на предприятие, като именно този извод бил в противоречие с ТРОСГК № 2/2001 г. Дотолкова, доколкото противоречието с решение на ОСГК води до наличие на предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК то този довод макар и направен в касационната жалба е относим към производството по чл.288 ГПК. Така развит, обаче, той не обуславя наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на атакувания акт, тъй като ТРОСГК № 2/2001 г. третира въпроси относно приложимост на презумпцията на чл.19, ал.3 СК по отношение на придобитото по време на брака имущество от едноличния търговец, като с него не се разрешават въпроси относими към разглеждания правен спор.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 30.04.2008 г. по т.д. № 161/2008 г. на Великотърновския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: