О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1505 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ИА”В. К. И В.- П. Д.” против определение на Софийски градски съд № 13519 от 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 4239/ 2010 год., с което е потвърдено разпореждането на СРС от 05.03.2010 год., по гр.д.№ 8557/2010 год. за отхвърляне на подаденото от правоприемника му – ИА”СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ НА МО” заявление по чл.410 ГПК- за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника [фирма] за сумата 41.032.62 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и на направените по делото деловодни разноски .
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за издаване на исканата заповед за изпълнение.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, а след дадени му по реда на чл. 262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК указания и в самостоятелно депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК. Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките- основана и допълнителна на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частна касационна жалба отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт, от категорията определения по чл.274, ал.3 ГПК, по отношение на които ВКС осъществява факултативен касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Анализирайки подробно определението на въззивния и на първоинстанционния съд, съобразно твърдяните в касационната жалба пороци, частният касатор не е посочил нито кой е конкретният значим за решаващите правни изводи на въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл Софийски градски съд, нито е аргументирал поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните за съдилищата разяснения в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото.
Обстоятелството, че в изложението не са въведени и доводи, които евентуално биха дали основание на съда да прецени предпоставките за допускане на касационното обжалване, а не основателността на въведените касационни основания, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса, изключва основателността на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Отделено от това обстоятелството, че по въпросите за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в заповедното производство – дали следва да остави производството по делото без движение с указания по чл.425, ал.2 ГПК за попълване на правилния с оглед исканата заповед, образец, които в случая са релевантни за крайния правен резултат по делото е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, изразена и в служебно известните на настоящия съдебен състав определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, имащи задължителен за съдилищата в страната характер : № 37/ 19. 11. 2009 год., по ч.т.д.№ 286/2008 год. на ІІ т.о.; № 296/ 09.04.2010 год., по ч.т.д.№ 129/2010 год. на І т.о.; по ч.т.д.№ 376/2009 год. на ІІ т.о.; по ч.т.д.№ 32/2009 год. на ІІ т.о.; по ч.т.д.№ 851/2009 год. на І т.о.; ч.т.д.№ 814/2008 год. на ІІ т.о.; по ч.т.д.№ 672/2011 год. на І т.о.;ч.т.д.№ 176/2009 год на ІІ т.о. и мн. други, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна е още едно самостоятелно основание, изключващо приложението на поддържания от частния касатор критерий за селекция. Според тази задължителна съдебна практика, с която СГС се е съобразил изцяло, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, като съдът в заповедното производство не е оправомощен да дава указания за отстраняване на нередовността му, нито да преквалифицира искането на заявителя, съобразно приложимата заповед за изпълнение, като в тази хипотеза процесуалното правило на чл.425, ал.2 ГПК е неприложимо.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответната по частната касационна жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, своевремнно заявени с отговора по чл.276, ал.1 ГПК и доказани до размера на сумата 650 лв. с приложения договор за правна защита и съдействие от 23. 01.2012 год., сключен с адв. Н.Р..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 13519 / 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 4239/2010 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ИА”В. К. И В.- П. Д.” гр. София да заплати на “Т.”ООД, [населено място] сумата 650 лв./ шестстотин и петдесет лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: