1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№464
гр. София, 01.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 816 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Ч., срещу решение № 36 от 06.02.2012г. по в. т. дело № 171/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 75 от 22.03.2011г. по т. дело № 387/2010г. на Русенски окръжен съд и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 600 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата 48 482,28 лв., дължима по договори за търговска продажба между страните, извършени в периода от 2004г. до 2006г., за остатъка от които е съставена фактура №[ЕИК]/27.04.2009г. заедно със законната лихва върху нея, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 7 835,97 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.05.2009г. до деня на подаване на исковата молба – 01.11.2010г., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 577 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 10 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 2 и чл. 273 ГПК и материалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Дали въззивната инстанция при отправено искане от страна за събиране на доказателства може да остави без уважение това искане и да приеме, че делото е изяснено от фактическа страна? Възможно ли е да се ограничи правото на страната да докаже тезата си и не е ли това нарушение на общото правило на чл. 10 ГПК, че съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?“
2/ „Дали едно търговско дружество има право да издаде фактура за извършена доставка на стоки, касаеща минал период и с нея да уравни дължими към него суми от дружеството получател на стоките, при наличие на трайни търговски отношения между двете?“
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Р. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
След като е обсъдил представените по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в двете инстанционни производства, въззивният съд е приел, че през 2004г. и 2005г. между страните са осъществени множество търговски продажби, за които са изготвени фактури за продаден плат общо 255 774,98 м. на обща стойност 308 832,41 лв. с ДДС, които са разплатени между страните, като фактурите са осчетоводени и отразени в дневниците за покупко-продажба и декларациите за ДДС и на двете страни. Установено е, че през 2006г. не са издавани фактури за извършени доставки на плат от ищеца на ответника. По отношение на издадените през 2006г. стокови разписки за доставка на плат на стойност общо 43 723,40 щ. д. с левова разностойност общо 67 451,28 лв. въз основа на разплащателните ведомости за цялата 2006г. е направен извод, че същите са подписани от лица, които не са работници или служители на [фирма], [населено място]. Неоснователността на предявения иск за заплащане на остатъка от цената по договори за търговска продажба между страните през периода 2004г. – 2006г. в размер 48 482,28 лв., за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/27.04.2009г., е аргумантирана с неизвършването на доставка на плат за посочената сума. Решаващият съдебен състав е приел, че процесната фактура не отразява осъществена доставка, тъй като не е подписана от представител на ответника, не е осчетоводена при ответника, не е установено с други доказателства да е извършена доставка на плат, която да е отразена в съставената фактура. Изложени са и съображения, че фактурата не може да бъде свързана и с представените във въззивното производство стокови разписки, поради това, че същите не са подписани за получател от представител на ответника, респективно от лице, което е негов работник или служител.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По посочения от касатора процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 266, ал. 2 и чл. 273 ГПК е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 398/03.02.2010г. по гр. д. № 56/2009г., ГК, IV г. о., решение № 1014/2009г. по гр. д. № 221/2009г., ГК, III г. о., решение № 224/02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г., ГК, II г. о., решение № 217/30.07.2010г. по гр. д. № 367/2009г., ГК, II г. о., решение № 284/21.07.2010г. по гр. д. № 378/2009г., ГК, IV г. о., решение № 429/21.06.2010г. по гр. д. № 1151/2009г., ГК, I г. о., решение № 466/27.05.2010г. по гр. д. № 1297/2009г., ГК, I г. о. и други. В цитираните съдебни решения, постановени при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./ и представляващи съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че е недопустимо представянето на доказателства пред въззивния съд тогава, когато доказателствата са могли да бъдат представени пред първоинстанционния съд. Забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК е приложима за факти и обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. При действието на въведения с ГПК от 2007г. ограничен въззив във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи собствената си небрежност във въззивната инстанция. Когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, страната има право да направи доказателствените си искания и представи относимите доказателства и във въззивното производство. Причините, които са попречили на страната да посочи или представи доказателствата следва да бъдат изложени и при необходимост доказани. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай, въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и 2 и чл. 260, т. 6 ГПК, постановена по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е налице, както соченото като основание за допускане на касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото по тези въпроси е налице практика на ВКС.
Налице е и постоянна практика на ВКС, съгласно която при направено доказателствено искане съдът следва да извърши преценка относно относимостта, допустимостта и необходимостта от представените, респективно поисканите доказателствени средства и ако същите са относими, допустими и необходими, да допусне и събере съответните доказателства. В настоящия случай, въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е извършил тази преценка.
По отношение на посочения от касатора материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираният от касатора материалноправен въпрос не е от значение за спора, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Решаващият съдебен състав не е отхвърлил иска поради това, че ищецът не е имал право да издаде фактура за извършена доставка на стоки, касаеща минал период, и за уравняване на дължими към него суми от дружеството – получател на стоките, при наличие на трайни търговски отношения между двете дружества, а основният аргумент за неоснователност на иска с правно основание чл. 327 ТЗ е недоказване от ищеца, че е доставил плат за посочената сума, за която е издадена процесната фактура. Доколко този извод съответства на събраните по делото доказателства, е въпрос, който се отнася до правилността на решението и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апилативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 06.02.2012г. по в. т. дело № 171/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.