О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 01.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.06.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1098/2017 година,по описа на първо гражданско отделение
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№158/12.01.2017г.,подадена от М. Й. Н. и И. К. А.,чрез пълномощника им адвокат М. Л.,против решение №200/09.12.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№560/2016г. по описа на същия съд,в частта,в която е отменено решение №1102/16.08.2016г. по гр.д.№3136/2015г. по описа на Варненски окръжен съд,в частта на последното,с която са отхвърлени исковете на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. против М. Й. Н. и И. К. А. за осъждането им да преустановят спирането на лек автомобил в ПИ с 10135.2575.839 по КК и КР на [населено място] и вместо него е постановено:осъжда М. Й. Н. и И. К. А. да преустановят спирането на лекия си автомобил в поземлени имот с идентификатор 10135.2575.839 по КК и КР ,одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.08.2008г. с площ от 1565 кв.м,находящ се в [населено място],кв.”В.” при описани в решението съседи на имота,с които пречат на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. да упражняват правото си на собственост върху 1200/1500 идеални части от гореописания имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно,постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,като се иска неговата отмяна,в обжалваната му част.
Ответниците по касационната жалба Т. Ц. Т. и К. Г. Т.,чрез пълномощника си адвокат В. Д. П.,в писмения отговор депозиран по делото,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че ищците Т. Т. и К. Т. се легитимират като собственици на идеални части от дворното място,в което съществува стара едноетажна постройка,която е изключително тяхна собственост,като през 2013г. в този имот е изградена пететажна жилищна сграда в режим на етажна собственост,за част от самостоятелните обекти в която е било отстъпено право на строеж през 2007г. от ищците в полза на търговско дружество-строител [фирма],като последните не са прехвърлили право на собственост върху дворното място на приобретателя на правото на строеж,а впоследствие са отчуждили само идеални части от земята в полза на трети лица-техни деца и внуци на 1.10.2013г.Съдът е посочил,че съгласно установеното с представените по делото доказателства,Ателие №1-на партерния етаж от новопостроената и въведена в експлоатация пететажна жилищна сграда,е предоставено за обитаване на ответниците М. Н. и И. А. от собственика му [фирма],придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 04.03.2014г.,сключен между дружеството и продавача [фирма],обективирано в нот.акт №199/2014г.,заедно с идеални части от сградата и от правото на строеж,т.е. [фирма],В. не притежава право на собственост върху идеална част от дворното място.В тази връзка съдът е стигнал до извода,че няма препокриване между собствениците на земята и собствениците на обекти в новопостроената сграда в режим на етажна собственост,поради което дворното място не е обща част към етажната собственост и ответниците като обитатели на обект в същата не разполагат с правото съобразно правата на собственика,да я ползват като такава,включително и да паркират автомобила си.Съдът е посочил,че в случаите когато етажните собственици не са съсобственици на дворното място,или не са единствените съсобственици на същото и има други лица-съсобственици,които не са етажни собственици,разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на член 32,ал.2 ЗС,поради което доколкото собственикът на горепосоченото ателие,предоставено за обитаване на ответниците,не е съсобственик на дворното място,то правото им на ползване е ограничено от ползването на предоставения обект по предназначението му,което не включва правото на паркиране на личния им автомобил в дворното място-собственост на други лица,като такова право не възниква в полза на собственика на ателието и по предвиждането по одобрени проекти за осигуряване на съответен брой места за паркиране в свободната част от двора.Съдът е стигнал до извода,че правото на собственост на ищците върху идеални части от дворното място,включва и правото им да използват свободната незастроена част от двора,като с паркирането на автомобила си ответниците им пречат да осъществяват в пълен обем правото си на собственост.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.2 ГПК,като /цитирам/:
„Моля да допуснете касационно обжалване на горепосоченото решение по следните съображения.
Допустим ли е иск по член 109 ЗС по отношение на паркоместа предназначени за обслужване на обособени самостоятелни обекти в сграда режим на етажна собственост съгласно одобрени инвестиционни проекти,одобрена схема-ситуация на зона за външно паркиране в незастроената част от имота одобрена в част”Архитектура”,издадено разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по допустимостта на иска.
Приложима ли е разпоредбата на чл.32 от ЗС,когато по отношение на урегулирания поземлен имот е приложена разпоредбата на чл.43 от ЗУТ,като с одобряването на инвестиционните проекти се отрежда зона за външно паркиране върху незастроената част от имота,тоест ползването на частта от урегулирания поземлен имот отредена за паркиране е с нормативно променен статут и начин на ползване,вън и независимо от собствеността на терена.Разпоредбата на общия или специалния закон е приложима в този случай.
Поставените въпроси са разрешавани различно от съдилищата.В този смисъл Решение №1452 от 18.11.2016г. на ОС-Варна по в.гр.д.№1063/2016г. и Решение №6488 от 02.08.2016г. на СГС по в.гр.д.№2204/2016г.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Според т.3 на горепосоченото тълкувателно решение за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК,на която хипотеза се позовават касаторите,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,формулираните от касатора като правни въпроси в изложението му по член 284,ал.3 ГПК,цитирано изцяло по-горе,са неотносими към последните и не са обусловили правните изводи на съда по делото.Това е така,защото тези въпроси се отнасят до други хипотези,различна от разгледаната с постановеното решение по заявената от ищците претенция.Освен това,видно от приложените към изложението- решение на ОС Варна и на СГС,цитирани в последното,няма данни че тези съдебни актове за влезли в сила,поради което в тази връзка не могат да обосноват наличие на твърдяните от касаторите предпоставки по член 280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
На ответниците по касационната жалба Т. Ц. Д. и К. Г. Т. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото производство в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №200/09.12.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№560/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. Й. Н. и И. К. А. да заплатят на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: