О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 11.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 318 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. В. И. чрез адв. В. П. срещу решение № 233/17.10.2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 387/2018 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд /В./ по т.д. № 1526/2017 г., уважаващо предявени частични искове от ЗАД „А. България“ срещу Н. И. на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ вр. чл.223 КЗ /отм./ и §22 от ПЗР на КЗ /обнародван в ДВ бр.102/2015 г./ с лихви и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3-то ГПК, като в изложението си формулира следните въпроси: „1. дали съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП (редакция ДВ бр. 98/2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) на водачите се забранява да управляват МПС при каквато и да е употреба на алкохол. 2. какъв е обхватът на задължителната сила на присъдата спрямо отделните признаци на престъпния състав и квалифициращите елементи на деянието на виновния.“
Ответникът по касационната жалба – ЗАД „А. България“ оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3-то ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на В., ВАС е приел от фактическа страна неоспорените от страните обстоятелства, свързани с наличие на валидно застрахователно правоотношение между касатора и ЗАД „А. България“ по застраховка „Гражданска отговорност“, както и настъпване на застрахователно събитие – ПТП на 27.01.2011 г. с МПС, управлявано от касатора, което се е ударило в крайпътно дърво. Деянието, виновно причинено от касатора, осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 258/2012 г. на Районен съд Девня. При настъпилото ПТП на пътуващия в управляваното от И. МПС Г. Н. е причинена средна телесна повреда. С присъдата по н.о.х.д. № 258/2012 г. Н. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро НК. На увреденото лице Н. след постигната спогодба със застрахователя е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер съответно на 40000 лв. и 921.40 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.01.2011 г. до окончателното плащане. Във връзка с така изплатените обезщетения и на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ са предявени и уважени частични искове от застрахователя срещу прекия причинител, а именно 25010 лв. – част от изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40000 лв. и 90 лв. – част от изплатено обезщетение за имуществени вреди в общ размер 921.40 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените главници, считано от 07.11.2017 г. /подаване на исковата молба/ до окончателното плащане и направените разноски. ВАС е приел, че постановената присъда, съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност, авторството на деянието и виновността на дееца, както и причинените от него увреждания. Останалите факти, имащи отношение към гражданските последици от деянието, според ВАС, следва да се установят със съответните доказателствени средства в рамките на разглеждания спор. По делото има данни за наличие на нарушение от страна на водача И. на правилата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП /ДВ бр.98/14.10.2010 г./ – употреба на алкохол, изменено е първоначално повдигнатото обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“ предл.2-ро вр. чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 НК, като в мотивите на постановената присъда е отразено, че не била спазена процедурата и начина на вземане на кръвната проба при оформяне на документите, поради което прокуратурата не била в състояние да поддържа първоначално повдигнатото обвинение и е поискала изменението му. При тези данни ВАС се е позовал на употреба на алкохол от водача на МПС И., установена от показанията на свидетелите Г. Н. и А. С., данните за извършена проба за алкохол с дрегер, установяваща количество над 1.2 промила, но несъставен акт за установено административно нарушение, тъй като констатиращият от полицейския екип, извикан на ПТП-то, не бил от екип, обслужващ това ПТП, но описал извършеното в докладната си записка. Данни за употреба на алкохол от водача на МПС, според ВАС, се съдържат и в заключението на извършена СМЕ, като според вещото лице, независимо, че пробата от управляващият МПС-то И. е взета 4 часа след настъпване на процесното ПТП, няма вариант концентрацията на алкохол към момента на настъпване на ПТП-то да е била под 1.2 промила. Според ВАС нормата на чл.274 КЗ /отм./ изисква към момента на процесното ПТП наличие на управление на МПС след употреба на алкохол, като престъпване разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП в редакцията му от 14.12.2010 г.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съпоставени с тези указания, формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите имат връзка с процесния казус, както и повдигнатото на делинквента обвинение в наказателното производство и неговото изменение, но са хипотетично поставени, без оглед на изложените фактически и правни изводи от ВАС, изразяват само защитната позиция на касатора и желание за друг изход на спора. Самият касатор не твърди, че не е употребил алкохол, а оспорва даденото значение на този факт като основание на регресното право по чл.374 ал.1 КЗ /отм./. ВАС подробно е изложил съображения, че текстът изисква към момента на процесното ПТП наличие на управление на МПС след употреба на алкохол, „като престъпване разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП в редакцията му от 14.12.2010 г.“. Колкото до квалифициращите елементи на извършеното от касатора И. деяние, за което е признат за виновен и осъден от наказателния съд и в това отношение са изложени подробни съображения както относно изменението на обвинението пред наказателния съд, така и относно задължителната сила на постановената присъда на наказателния съд, в която след допуснатото изменение на обвинението липсва квалифициращия елемент по чл.343 ал.3 НК „извършено деяние в пияно състояние“. Но ВАС е приел, че касаторът като водач на МПС в случая е употребил алкохол, което е приел за установено от събраните пред гражданския съд доказателства, посочени по-горе – свидетелски показания, заключение на СМЕ и писмени доказателства.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3-то ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника ЗАД „А. България“ поисканите и направени разноски в размер на 1539.60 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233/17.10.2018 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 387/2018 г.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД „А. България“, ЕИК[ЕИК] сумата 1539.60 /хиляда петстотин тридесет и девет лева и 60 ст./ лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.