О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №743/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 835 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 3252/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Формулирал е въпроса – „ Допустимо ли е доказване на достоверна дата на частен документ по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК/отм./ със свидетелски показания”- след което е обосновал подробно значимостта на този въпрос за изхода на спора.Посочил е, че така поставения въпрос бил решен от въззивния съд в противоречие с разрешаването му с решение №1326/84г. на ВС.Цитирал е част от решението на ВС и е посочил, че извода на САС, че свидетелските показания потвърждавали датата на приемо- предавателния протокол противоречал на това решение. Поставен е и въпроса – „ Трябва ли да бъде установено по делото узнаване от страна на търговеца, за да се приеме, че е налице потвърждаване на действията без представителна власт по смисъла на чл.301 ТЗ „. Страната е обосновала подробно, че този въпрос бил от значение за изхода на делото, а освен това бил решен в противоречие с приетото с решения на ВКС и П. и определение на ВКС по чл.288 ГПК. Касаторът е възпроизвел част от решение на П., от което е направил извод, относно приетото от съда, че за приложението на чл.301 ТЗ следва да бъде установен момента на узнаване от търговеца на извършените действия. Интерпретирани са още части от решение и определение по чл.288 на ВКС. По твърденията за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът е поставил няколко въпроса във връзка с изпълнение на договора между страните, като подробно са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, а и обобщаващия ги извод е, че въпросите са били решени неправилно от САС. Заявено е още във връзка с това основание, че по тези въпроси- „ досежно отношението между противопоставянето по реда на чл.301 ТЗ и изявлението за разваляне на договора поради неизпълнение”, ВКС „ не е имал повод да се произнесе”. Освен това, разрешението на въпроса би допринесло за развитие на правото.
Формулираните от касатора въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като те установяват наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Това основание, предполага да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложеното определение по чл.288 ГПК. Разгледаното от касатора решение № 1326/84г. на ВС, макар и съставляващо практика на този съд не обосновава извод за твърдяното от страната противоречие, тъй като между него и обжалваното решение не е налице фактически идентитет на хипотезите, предполагащ и различна правна интерпретация, свързана с допустимостта на свидетелските показания. Този извод произтича от това, че с решението на ВС /избирателно цитирано от касатора/ се разглежда хипотеза на установяване по реда на чл.28, ал.1 ЗСГ на датата, която следва да се счита за начало на владение, установено от закупуването на имот с частен писмен договор, заверен в кметство. Тълкуването на чл.145, ал.1 ГПК от състава на ВС, в тази връзка, съставлява цитиране на текста,а извода за недопустимост на гласните доказателства е свързан с липсата на други данни относими към възпроизведените като текст хипотези на нормата и то в контекста на установяване на вещнотранслативен ефект на твърдяно деривативно придобивно основание, пряко обусловено от специалната регламентация въведена със ЗСГ/отм./. Или разгледаната хипотеза на недопустимост на гласни доказателства е съвсем различна – с обжалвания съдебен акт е мотивирано потвърждаване на датата на приемо- предавателен протокол от единия от подписалите го-свидетеля Ш.,чиито показания и по отношение на датата за съставяне на протокола е кредитирал съда и то в контекста на установеност, чрез техническа експертиза, че предадените с протоколите проекти са били използвани от възложителя / т.е. с установен друг последващ факт, пряко свързан с тези показания/. Или при тези фактически данни не се обосновава противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същото е относимо и към твърдението за противоречиво разрешаване на въпроса, свързан с установяване на узнаването за действия без представителна власт, с оглед приложението на чл.301 ТЗ. Изброените решения / дори и да се приеме, че страната е установила факта на влизане в сила на решението на П./ третират различна фактическа обстановка съответно водеща до различни правни изводи. Така например- подробно интерпретираното решение на П., касае фактическо получаване на стока по фактури от лице без представителна власт и установените конкретни факти по противопоставяне на търговеца на действията, извършени от негово име, с решение по гр.д. 1994/03 на ВКС отново са интерпретирани конкретните факти, свързани със задълженията на О., произтичащи от незаявена стока, приета в аптека на дружеството от неоправомощено лице, а решение №202 /06г. третира случай на потвърждаване на търговска сделка в хипотеза на сключен между страните договор за съхраняване на стоки на митнически склад. Или налице е пълна липса на фактически идентитет, тъй като с тези решения са обсъждани случаи, свързани със задължения за плащане на цена на стока, чието получаване се оспорва / значението на фактурата в тези случаи и във връзка с приложението на чл.301 ТЗ е разяснено със задължителна практика по чл.290ГПК/. Следователно по различните факти са направени и различни правни изводи, които не могат да бъдат обобщени в смисъла, който им придава, чрез избирателно изваждане от контекста на цялото, касатора. Както и сам той е цитирал част от определение на ВКС по реда на чл.288, ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалване- „приложението на чл.301 ТЗ е свързано с конкретна преценка на релевантните за всеки конкретен спор факти”. Доколкото, изводите обективирани с цитираните решения не противоречат на приетото от въззивният съд, който е мотивирал приложение на чл.301 ТЗ, с установения по делото факт- че приетите проекти са били използвани / дори и да не се вземат предвид потвърждаващите този факт свидетелски показания/, то не се обосновава и противоречие, предполагащо наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси и заявеното изрично твърдение, че въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези въпроси, тъй като така изложеното съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване, но е ирелевантно към разглежданото основание, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.Не съставлява такъв довод и заявеното, че въпреки наличието на съдебна практика по конкретния случай- въпросът свързан със съотношението между противопоставянето по смисъла на чл.301 ТЗ и изявлението за разваляне на договора липсвало произнасяне, както и че разрешаването му би било от значение за развитие на правото, тъй като страната не е обосновавала нито неправилността на установената практика, нито непълнота или неяснота на приложените от съда норми.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 835 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 3252/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: