6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
С., 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 988/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на С. В. А., подадена чрез адв. К. М., срещу въззивно решение № 7957 от 28.11.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 6781/2017г., с което след отмяна на решение от 18.02.2017г., постановено по гр. д. № 45949/2014г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от С. В. А. срещу [фирма] / сега [фирма]/ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № 84/12.08.2014г.; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант“ и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 13.08.2014г. до 13.02.2015г. в размер на 2100 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Необходимо ли е да са поискани обяснения за същите деяния, като характер, тежест и фактическа обстановка, за които се налага дисциплинарно наказание?“, 2. „Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК?, 3. „Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи съображения защо не ги възприема и дали може да се обсъдят само част от доказателствата, като другата част се игнорира без да се изложат мотиви за това? Следва ли при противоречие между отделни доказателства съдът да обсъди същите в цялост като изложи мотиви кои кредитира и защо?“. Обосновава се противоречие на въззивното решение по тези въпроси с решение № 1554/10.01.2004г. по гр. д. № 1701/2002г. на ВКС, II г.о., решение № 802/10.04.2002г. по гр. д. № 1142/2002г. на ВКС, III г.о. по първия въпрос, с решение № 548/06.12.2010г. по гр. д. № 1119/2009г. на ВКС, III г.о. и решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о. по втория, с решение № 149/03.07.2012г. по гр. д. № 1084/2011г. на ВКС, III г.о. и решение № 69/23.07.2014г. по т. д. № 1874/2013г. на ВКС, ТК по третия въпрос.
Ответната страна [фирма] /с предишно наименование [фирма] /, чрез адв. С. Л.-Н., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният състав е констатирал, че препис от исковата молба и приложенията към нея не са надлежно връчени на ответната страна по реда на чл.50, ал.4 ГПК. За да достигне до този извод приел, че удостоверяването, извършено от връчителя се опровергава от показанията му, дадени в съдебно заседание на 10.10.2017г. Отделно от това, дори срокът за подаване на отговор на исковата молба да е бил изтекъл, то направените от ответното дружество доказателствени искания в становището му, депозирано в срока по чл.312 ГПК, не са били преклудирани, което обусловило допускането им от въззивния съд на основание чл.266, ал.3 ГПК. По същество на спора съдът приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжност „продавач консултант”, но същото било прекратено със заповед № 84/12.08.2014 г. на управителя на дружеството, издадена на основание чл. 188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/, вр. чл.187, т.1, т.3 и т.8 КТ, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като заповедта е връчена на ищеца на същата дата при отказ, надлежно удостоверен с подписите на двама свидетели. Заповедта била издадена въз основа на докладни записки № 25/01.08/2014 г. и № 26/11.08.2014 г., за това, че на 09.08.2014 г., след лична договорка с клиент, осъществена на 22.07.2014 г., в нарушение на установения ред за монтаж на мебели, закупени в магазин на работодателя, заедно с друг служител – К. Ф., монтажник, ищецът е отишъл на адрес на клиента в [населено място], [улица]за извършването на монтаж на мебели, закупени в магазин „М.“, [населено място], [улица]. Въззивният съд приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ и изпратил покана до служителя да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, в която вмененото нарушение е описано с обективните си признаци, но ищецът отказал да я получи. Счел е за неоснователно оплакването на ищеца, че в искането за обяснения нарушенията са формулирани по различен начин в сравнение със заповедта. В тази връзка посочил, че от ищеца са поискани обяснения именно за фактите, описани в атакуваната заповед и квалифицирани от работодателя като дисциплинарно нарушение. В заповедта ясно било посочено времето и мястото на извършване на нарушението и в какво се изразява то – уговарянето с клиент на магазина за извършване на монтаж не по установения за това ред, което е констатирано при проверката пред дома на клиента в определен ден и час, където ищецът се е явил заедно с друг служител на работодателя, заемащ длъжност „монтажист“, квалифицирано като злоупотреба с доверието. Съдът посочил, че за законността на уволнението от значение е единствено дали описаното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание, а не дадената от работодателя правна квалификация.
Въззивният съд приел, че ответникът посредством допуснати на основание чл.266, ал.3 ГПК писмени и гласни доказателствени средства доказал, че ищецът е извършил посоченото нарушение на трудовата дисциплина, обусловило налагането на дисциплинарното наказание. Кредитирал показанията на свидетелите Г. и Е. /служители на ответното дружество/ относно това, че клиент на магазина подал жалба за това, че ищецът му предложил извършване на монтаж на по-ниска цена от тази, предлагана в магазина, относно закупени от клиента мебели; че им било възложено извършването на проверка на изложените в жалбата факти и обстоятелства, в изпълнение на което отишли на адреса на клиента на датата, за която е имало уговорка да се извърши монтажа и там са видели ищеца заедно с друг служител – К.. Отчитайки и останалите събрани по делото доказателства съдът обосновал извод, че няма друго логично обяснение на присъствието на свидетелката Е. на [улица], на 09.08.2014 г. между 18.00 и 20.00 часа, освен това, че именно клиентът, с когото ищецът е бил уговорил извършването на монтажа, им е съобщил за деня, мястото и часа на уговорката, като за необосновано счел твърдението, че свидетелите са разбрали за часа и мястото на срещата на ищеца с К. от служител в магазина, който е чул проведения между тях по-рано телефонен разговор, в който е уговорена срещата, тъй като мястото на срещата не било конкретно определено. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите А. и Д. в частта, в която заявяват, че ищецът е бил на адреса, тъй като имал уговорка с колегата си К. и свидетеля Д., за да се видят и пият по нещо. Предвид това въззивният съд приел за установено, че чрез действията си ищецът е извършил нарушение по смисъла чл.187, т.8, пр.1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в договаряне с клиент на магазина да се извърши монтаж на мебели, закупени от магазина на работодателя не по установения за това ред и на по-ниска цена и получавайки за това възнаграждението за услугата лично, което деяние е констатирано при проверката, извършена от работодателя на адреса на клиента в определен ден и час, където ищецът се е явил заедно с друг служител на дружеството. Формирал е извод, че наложеното наказание е съответно на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, което макар и еднократно, предвид неговата тежест е достатъчно да обоснове наложеното от работодателя наказание „дисциплинарно уволнение“.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Първият, поставен в изложението, въпрос е правно разрешен от въззивния съд и обуславя решаващите изводи по спора, но не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. По материалноправния въпрос за необходимото съдържание на поканата за изслушване на работника или представяне на писмени обяснения по чл. 193 КТ, чийто частен случай се явява поставения от касатора въпрос, практиката на ВКС е уеднаквена с множество съдебни актове / пр. решенията по чл.290 ГПК, постановени по гр.д.№1747/2011г. на ВКС, ІV ГО, и гр.д.№ 354/2011г. на ВКС, ІІІ ГО/ . Върховният касационен съд трайно и безпротиворечиво намира в практиката си, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009). Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). В процесния случай въззивният съд се е съобразил с така даденото тълкуване на закона, поради което и не е налице поддържаното от касатора противоречие.
Останалите въпроси от изложението са привързани към оплакването на касатора за необоснованост на решението и неправилност на същото поради неправилен анализ на доказателствата и формиране следствие на това на грешни решаващи изводи. Така поставени въпросите не са правни, а са по естеството си касационни основания по чл.281 ГПК, които са ирелевантни за стадия по селекция на касационните жалби и подлежат на преценка само ако касационното обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Ответникът по касационната жалба е претендирал своевременно присъждането на разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват. Към отговора на касационната жалба са приложени списък на разноските, пълномощно и анекс от 22.02.2018г. към договора за правна помощ от 24.03.2015г., видно от който договореното в т.3 и реално изплатено възнаграждение е в размер 960лв. Приложена е и фактура за извършеното плащане. Предвид изложеното и с оглед изхода по делото съдът приема, че реално сторените разноски за настоящото производство са в размер 960лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7957 от 28.11.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 6781/2017г.
ОСЪЖДА С. В. А. да заплати на [фирма] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 960лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: