О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
[населено място] , 13.11.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2637/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Лизингова къща София лизинг „ ЕАД против определение № 2046/02.07.2018 г. по т.д.№ 2359/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е прекратено производството по делото, по подадената от жалбоподателя въззивна жалба, квалифицирана от съда като насрещна въззивна жалба, което прекратяване е обусловено от оттегляне въззивната жалба на противната страна – „Трейд Експрес – Л„ ЕООД. Жалбоподателят оспорва квалифицирането на жалбата си вх.№ 61306/02.05.2018 г. като допълнение на вече подадената от него „ насрещна въззивна жалба „ – вх. № 104595/08.08.2016 г. по т.д.№ 4 790 / 2016 г. на Софийски апелативен съд. Страната счита, че с произнасянето на съда е нарушен принципа на равенство на страните, преграждайки правото й на инстанционен контрол. Обосновава довод, че постановеното решение по реда на чл.247 ГПК от първоинстанционния съд не съставлява самостоятелен предмет на инстанционен контрол, а само в единно цяло с първоначалното решение по спора и доколкото променя правния резултат следва да предпоставя ново право на обжалване на първоинстанционното решение в цялост, в съответствие с променения правен интерес на страната.
Ответната страна – „ Трейд Експрес – Л „ ЕООД – оспорва частната жалба и поддържа правилността на атакуваното определение на Софийски апелативен съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по обективно, евентуално съединени искове на „Трейд Експрес – Л „ ЕООД против „Лизингова къща София лизинг„ЕАД, с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за сумата от 25 974,81 лева, дължима на отпаднало основание, поради разваляне на сключения между страните договор за лизинг / главен иск / и с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за същата сума, като дължима в обезщетение на вреди от неизпълнението на договора и за сума от 3 127,52 лева – обезщетение за вреди, съизмерими с направени от ищеца разноски по установяване на вредите от неизпълнението на договора / евентуални искове / . Първоинстанционният съд, макар мотивирайки неоснователност на главния иск не е формулирал диспозитив за отхвърлянето му , уважавайки частично евентуалния иск за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договора, за сумата от 16 210,85 лева и отхвърляйки същия за разликата до претендираните 25 947,81 лева , както и втория евентуален иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, за сумата от 3 127,52 лева. Първоинстанционното решение е атакувано от всяка от страните , като ищецът обжалва същото в частта , в която е отхвърлен иска му по чл.79 ал.1 ЗЗД , за разликата между уважените 16 210,85 лева и претендираната сума от 25 947,81 лева. Ответникът е подал насрещна въззивна жалба / вх.№ 104595/08.08.2016 г. по т.д.№ 4 790/2016 г. на Софийски апелативен съд / срещу първоинстанционното решение, в частта му, в която е частично уважен иска по чл.79 ал.1 ЗЗД. В резултат на упражнения касационен контрол, с решение № 164/20.10.2017 г. по т.д.№ 474/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС , е обезсилено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане, с указание за предходно провеждане процедура по поправка на очевидна фактическа грешка от първоинстанционния съд, досежно непроизнасяне с изричен диспозитив по мотивираната неоснователност на иска с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, както и с указания за отстраняване нередовност на вече подадената от ищеца въззивна жалба , в аспект на уточняване поддържа ли същия жалба и срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД или не.
След постановяване на решение по реда на чл.247 ГПК от първоинстанционния съд, ответникът „ Лизингова къща София лизинг „ ЕАД е депозирал нова въззивна жалба с идентичен на първоначалната му насрещна въззивна жалба предмет, а именно : единствено срещу частичното уважаване на иска, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД , за сумата от 16 210,85 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора. В изпълнение указанията на касационна инстанция, въззивният съд е указал на ищеца – въззивник да отстрани нередовността на въззивната си жалба. Същият я е оттеглил, предвид което въззивният съд е прекратил производството изцяло, т.е. и по насрещната въззивна жалба на „ Лизингова къща София лизинг „ЕАД, излагайки съображения , че последващо подадената въззивна жалба с вх.№ 61306/02.05.2018 г. няма самостоятелен предмет и битие , а се явява допълнение на вече подадената насрещна въззивна жалба, разглеждането на която е обусловено от разглеждане въззивната жалба на „Трейд Експрес Л„ ЕООД , на основание чл.263 ал.4 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Произнасянето на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, по реда на чл.247 ГПК, предпоставя възникване на потестативно право на обжалване за всяка от страните само по отношение произнасянето му по този предмет на спора. С оглед правния резултат – отхвърляне на иска – ответникът и настоящ жалбоподател няма правен интерес от обжалването му, каквото не е и сторил. Само по отношение този предмет на спора първоначалното и допълнително постановеното по реда на чл.247 ГПК решения съставляват единно цяло. Не се е възобновило, обаче, нито е възникнало ново потестативно право на жалба за страната спрямо произнасянето на първоинстанционния съд в останалата част по предмета на спора и в частност – по уважената част от иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, за сумата от 16 210,85 лева. Решението по чл.247 ал.1 ГПК не внася промяна в правния резултат по този иск, респ. не е от естество да обуслови различен от първоначално заявения от страната правен интерес. Междувременно формиран у жалбоподателя различен интерес, досежно избрания процесуалния способ за обжалване, не предпоставя допустима нова въззивна жалба, тъй като би означавало депозирането й извън сроковете по чл.259 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2046 / 02.07.2018 г. по т.д.№ 2359/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: