1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 14.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1799/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В., подадена чрез адвокат Е. Я. срещу въззивно решение № 2167 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 2386/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1591 от 6.03.2015 г. по гр.д. № 16176/2011 на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от Я. К. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 1000 лева до 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 6.03.2007 г. до 28.11.2009 г.; отхвърлен е искът за разликата над 1000 лева и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът до пълния предявен размер от 1 000 000 лева е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: какви са точните критерии на съда въз основа на които по справедливост определя размера на обезщетението за неимуществени вреди; сумите под какъв размер на обезщетение за вреди се явяват дискриминационни с оглед на личността; представлява ли сума в размер на 1000 лв. обезщетение за вреди дискриминация с оглед личността на ищеца по делото.
Ответната страна – Прокуратура на Република България не е депозирала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 1000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от В. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.4, вр. чл.29, ал.1 , б.”а” НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 6.03.2007 г. присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен. При определяне размера на обезщетението на 1000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, извършил е цялостна преценка на конкретните факти, взел е предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди, съобразил е характера на упражнената спрямо него процесуална принуда, отчел е обстоятелството, че е съдът е зачел наложеното му по друго дело наказание „пробация” с изпълняваната мярка „задържане под стража”, че за влошаване на здравословното му състояние прокуратурата не е материалноправно отговорна.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси, уточнени от настоящата инстанция касаят съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въпросът е относим към правния спор, но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно дадените разяснения в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения въпрос има задължителна съдебна практика – т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и решения на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр. чл.52 ЗЗД, постановени по реда на чл.290 ГПК. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Обосноваността на изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2167 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 2386/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: