О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1307/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Г. от [населено място] срещу решение № 959 от 01.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд по реда на чл.247 ГПК с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил без уважение молба вх.№ 6072 от 23.02.2018г., подадена от Е. А. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 158 от 02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд в първата фаза на делбата относно правата на съделителите върху допуснатия до делба апартамент.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е налице несъответствие между действителната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт и по-конкретно, че липсва допусната математическа грешка при пресмятане квотите на съделителите.
С решението от 02.02.2018г., чиято поправка е поискана, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и вместо него е определил правата на съделителите върху допуснатия до съдебна делба апартамент № 29, находящ се в [населено място], [улица], л.4, вх.Б, ет.4, имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], както следва: 8/144 ид.части за С. Д. И.; 8/144 ид.части за Г. Р. П.-Н., 4/144 ид.части за Н. Г. К.; 2/144 ид.части за Д. М. Г.; 2/144 ид.части за С. М. Г.; 15/144 ид.части за Г. М. С.; 15/144 ид.части за Б. М. С.; 5/144 ид.части за А. И. Г.; 5/144 ид.части за Д. И. Г. и 80/144 ид.части за Е. А. Г..
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че към момента на смъртта на наследодателя Д. А. Г., призовани към наследяване съгласно чл. 8, ал.1 и чл.10, ал.2 ЗН са неговите братя и сестра – А. А. Г., И. А. Г. и Д. А. С., като първият е негов роден брат, а останалите са негови еднокръвни брат и сестра. С оглед на това и разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗН, според която еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри, въззивният съд е приел, че притежаваните от Д. Г. 5/6 ид.части от апартамента, равняващи се на 60/72 ид.части, следва да се разпределят между съделители и квоти, както следва: 15/72 ид.части за Г. С. и Б. С. – наследници по право на заместване на починалата еднокръвна сестра на наследодателя Д. С. или по 15/144 ид.части за всеки от тях; 15/72 ид.части за наследниците по право на заместване на починалия еднокръвен брат И. Г. или по 15/144 ид.части за Д. Г. и А. Г. и 60/144 ид.части за Е. Г., наследник на А. Г. – роден брат на наследодателя. Отчетена е и извършена с нот.акт № 112/2008г. прехвърлителна сделка, с която Д. Г. и А. Г. са продали на Е. Г. 10/72 ид.части от имота, поради което квотите на съделителите, между които е допусната делбата, са определени по посочения по-горе начин.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Съставлява ли очевидна фактическа грешка грешното аритметическо пресмятане на квотите на съделителите при правилно посочване на приложимия материален закон, и по кой ред следва да се отстрани аритметическа грешка при изчисляване на квотите на съделителите – по реда на касационното обжалване на решението или по реда на поправката на ОФГ; 2. Съставлява ли грешка в изчислението, респ. очевидна фактическа грешка на решението, ако съдът правилно е приел в мотивите, че следва да се приложи нормата на чл.8, ал.3 ЗН, но при аритметическото пресмятане от съда на квотите на еднокръвните и едноутробни братя и сестри те не получават половината от това, което получават родните братя и сестри и 3. Как се определят дяловете на сънаследници в хипотезата на чл.8, ал.3 ЗН при наследяване на еднокръвни и едноутробни братя и сестри, когато в отделните групи братя и сестри има различен брой наследници – по групи и след това разпределение на дяловете вътре в групата по правилото на чл.8, ал.1 ЗН, или отделно за всеки наследник на наследодателя от отделната група братя и сестри спрямо всеки наследник от другата група братя и сестри на наследодателя. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата С. Д. И., Г. Р. П.-Н., Б. М. С. и Г. М. С. са подали писмен отговор, в който е изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая по поставените от касаторката въпроси във въззивното решение липсва произнасяне, поради което те не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Първите два въпроса са формулирани според нейните доводи за допусната в решението аритметична грешка при определяне квотите на съделителите, каквато съдът е приел, че не е налице, тъй като изразената в диспозитива на решението негова воля напълно съвпада с формираната воля съгласно мотивите към решението. В допълнение следва да се отбележи, че в действителност касаторката е поискала по реда на чл.247 ГПК съдът да измени своето становище по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗН, което според установената практика на ВКС е недопустимо да се направи в производство по чл.247 ГПК. Третият поставен въпрос има отношение към правилността на решението по допускане на делбата, чиято поправка е поискана, а не към обжалваното решение, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това представената от касаторката практика на ВКС във връзка с приложението на чл.247 ГПК се отнася до различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с нея не е налице, нито са налице посочените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не би могло да се приеме, че то е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 959 от 01.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд по реда на чл.247 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: