О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №374 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Про К. Б. /България” АД, гр. С. чрез юрисконсулт П. П. с вх. №11723/01.04.2010 год.на Варненския окръжен съд срещу определение №713 от 11.03.2010 год. по ч.т.д. №245/2010 год. на Варненския окръжен със, ТО, с което след отмяна на определение №17278 от 12.11.2009 год. по ч.гр.д. №11841/2009 год. на Варненския районен съд, 10 състав, с което е отхвърлено искането на длъжника в заповедното производство-„К” Е. гр. В. за спиране на основание чл.420, ал.2 ГПК на изпълнението по изп.д. №20097150400412 по описа на ЧСИ М. П. , рег. №715 с район на действие ОС- В. , направено във възражението му по чл.414 ал.1 ГПК срещу издадената по заявление на настоящия частен жалбоподател „ПроКредит Б. /България/” АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- чл.417, т.2 ГПК, с обжалваното определение е спряно изпълнението на посоченото по-горе изпълнителни дело, като съдът е приел, че са налице убедителни писмени доказателства, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Частният жалбоподател П. Б. /. АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно съдът в това производство е обсъждал дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, както и че представените от жалбоподателя-длъжник доказателства са достатъчни и категорично оспорващи съществуването на задължението му, поради което не представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК.
Като основания за селектиране на частната касационна жалба сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото обжалването на въззивното определение има за цел да се установи правилното прилагане на закона, което би имало значение за цялостната съдебна практика.
Частната жалба, независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Заповедното производство по принцип е регламентирано като едноинстанционно- развива се само в рамките на районния съд- заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване/чл.413, ал.1 ГПК/. Допуснатата с изменението на чл.423, ал.1 ГПК /ДВ бр.50/2008 год./ възможност длъжникът да оспори вземането пред въззивния съд, не променя предназначението на заповедното производство да осигури бързина на издаване на изпълнителния титул. Затова и отделните актове, постановени в него, каквито са определенията за спиране на изпълнението- чл.420 ГПК, не подлежат на триинстанционно разглеждане. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те няма самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на заявителя-взискател до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.редбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР1-2001 год. не е загубило сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Про К. Б. /България” АД, гр. С. срещу определение №713 от 11.03.2010 год. по ч.т.д. №245/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: