О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 17.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6357/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Т., М. К. С., Н. Я. С. и М. Я. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 17.01.14г., постановено по гр.д.№ 2761/13г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 14.01.13г. по гр.д.№ 59885/11г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на С. К. Т., М. К. С., Н. Я. С., М. Я. С., Р. И. И. и К. И. А. /заместена в хода на процеса от своите наследници по закон П. Г. А. и И. Г. А./ против [фирма] – в ликвидация, [населено място] по чл.108 ЗС за предаване владението върху триетажна производствена сграда със застроена площ от 429,20 кв.м., 143 кв.м. от които попадат в югоизточния ъгъл на имот пл.№ 1477, находящ се в [населено място],[жк], [улица] (по 1/18 ид.част за първите двама ищци и по 1/72 ид.част за останалите четирима).
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посоченото дворно място е било одържавено на основание ЗНЧИМП и е подлежало на възстановяване на основание чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Тъй като процесната производствена сграда е построена за нуждите на държавно предприятие, чийто правоприемник е ответното дружество, след одържавяването на имота /през 1986г./, въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗОСОИ, на която се позовават ищците, не намира приложение, тъй като същата се отнася само и единствено до имоти, отнети без законово основание и отчуждени не по установения законов ред, т.е. с оглед предвиденото в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ основание за възстановяване на собствеността. Посочено е, че единствено за такива имущества извършеното след отчуждаването или отнемането без законово основание застрояване не представлява пречка за реституция, но ако имотът е отчужден по някой от изброените в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ закони, както е в случая, налице е валидно основание за отчуждаването му и правото на собственост се възстановява само върху незастроената част от имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: при наличие на изградена след одържавяването на един реституиран имот сграда без строителни книжа, собствениците на земята придобиват ли собствеността върху незаконно построеното съгласно чл.6, ал.2 ЗОСОИ или то остава собственост на правоприемника на бившето държавно предприятие, извършило незаконния строеж, с принадлежащото му право на строеж върху земята, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма] – в ликвидация счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК.
В случая поставеният от касаторите правен въпрос е решен в съответствие с задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 6/2006г., т.1 на ОСГК, Р № 411 по гр.д. № 85/12 г., І г.о., Р № 22 по гр.д.№ 693/11г., ІІ г.о. и др., с която е прието, че разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ намира приложение само по отношение на имоти, които подлежат на възстановяване на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, т.е. такива, които са отнети без законово основание или са отчуждени не по установения законов ред, а когато имотът е одържавен по някой от посочените в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ актове, какъвто е настоящият случай, за реституцията на имотите са приложими постановките на ТР № 1/95г. на ОСГК на ВС съгласно, които правото на собственост се възстановява само по отношение на незастроената част от имота. Представената от касаторите задължителна практика на ВКС – Р № 301 по гр.д.№ 1221/09г., ІІ г.о., Р № 76 по гр.д.№ 2952/08г., ІІІ г.о., Р № 361 по гр.д.№ 484/09г., І г.о. и Р № 61 по гр.д.№ 4438/08г., ІV г.о. също се отнася до хипотези, при които имотите са реституирани на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и противоречие с нея не е налице. Същото важи и за представената незадължителна практика на ВКС, която няма отношение към поставения въпрос.
След като по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, вкл. тълкувателно решение, и въззивното решение е съобразено с нея, основанията за допускане на касационно обжалване по чл280, ал.1, т.1-3 ГПК не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 17.01.14г., постановено по гр.д.№ 2761/13г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: