О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 471/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р” О. гр. В., представлявано от управителя Р. Г. П., чрез процесуалния му представител адв. П, срещу определение № 142 от 06.04.2009 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в. т. д. № 138/2009 г., с което се оставя в сила разпореждане № 115/12.01.2009 г. по т. д. № 406/2007 г. на Окръжен съд гр. В.. С това разпореждане се връща въззивна жалба с вх. № 44 545/18.11.2008 г, подадена от дружеството срещу решение № 445/28.10.2008 г. на ВОС.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практика на ВАС, като е цитирал определение № 9 022/28.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7 651/2008 г. VІ отд.; определение № 10 253/09.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8 693/2008 г. на 5 чл. състав; определение № 10 914/22.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12 548/2008 г. на І отд. и определение № 9 453/17.09.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10 330/2008 г. на ІІ отд., копия от които не са приложени по делото. Изложени са и доводи са неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, която изисква съобщенията да се връчват в канцеларията на търговеца, съгласно актуалното му вписване в Търговския регистър. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната касационна жалба В. А. П. и В. Б. В. не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Варненския апелативен съд на 22.04.2009 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 445/28.10.2008 г., постановено по т. д. № 406/2007 г. Варненския окръжен съд е осъдил „Р” ЕО. гр. В. да заплати на В. А. П. и В. Б. В. – П. сумата от 17 440 лв., представляваща заплатена сума за неизвършени СМР по договори от 22.03.2006 г., 04.04.2006 г., 03.05.2006 г., както и сумата от 39 817 лв. – заплатена по развалени договори за изработка от 22.03.2006 г., 04.04.2006 г., 03.05.2006 г. Ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ е депозирал въззивна жалба с вх. 44 545/18.11.2008 г. пред Апелативен съд гр. В., който с разпореждане № 4 278/19.11.2008 г. я оставя без движение, като е указал на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса в размер на 1 145,14 лв. Съобщението за дадените указания е получено от процесуалния представител на дружеството – адв. П на 24.11.2008 г., която с молба на 01.12.2008 г. (вх. № 46 155/2008 г.) е поискала да бъде удължен срока за изпълнение с 7 дни, тъй като същата не е осъществила връзка с доверителя си. На осн. чл. 36, ал. 1 от ГПК ВОС е удължил срока с 14 дни, считано от датата на получаване на съобщението – 17.12.2008 г. По делото не са представени доказателства за внесена държавна такса и с разпореждане № 115/ 12.01.2009 г. на осн. чл. 200, ал. 1, б.”б” от ГПК първоинстанционният съд е върнал подадената жалба. Този съдебен акт е потвърден от ВАпС с определение № 142/06.04.2009 г. по съображения, че жалбоподателят е редовно уведомен за указанията на съда чрез своя процесуален представител, удължен е срокът за изпълнение и въпреки това държавната такса не е внесена, което е следвало да бъде извършено още с подаването на въззивната жалба, съгласно разпоредбите на действащата процесуална уредба.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВАС е свързан с приложението на чл. 50, ал. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че в конкретния случай процесуалният въпрос касае случаите, в които юридическо лице – страна по делото има редовно упълномощен процесуален представител, който го представлява в производството и същото получава съобщения чрез адвоката си, а не в канцеларията си на актуалния му адрес, вписан в ТР и следва ли търговеца да се счита за редовно уведомен в тези случаи предвид разпоредбата на чл. 39 ГПК. По отношение на този въпрос, обаче не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 от ГПК изисквания.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер. В случая са цитирани единствено определения на Върховния административен съд, които не са и приложени по делото.
Приложено е единствено решение № 6 121/12.07.2007 г. на ВОС по ф. д. № 2 766/2003 г., с което се вписват промени в дружеството, а именно – заличаване на Р. Г. П. като едноличен собственик и прехвърляне на дружествения й дял на Г. Т. Г. Изложени са доводи, че правоприемникът не е конституиран като страна в процеса и същият не е запознат с извършените до момента съдопроизводствени действия. Това е неотносимо към настоящото производството, тъй като в хода на производството пред ВОС П. , респ. нейния процесуален представител е имал възможността да направи възражение относно легитимацията й, но такова не е направено. От съдържанието на жалбата същото не могат да се изведат основания за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 142 от 06.04.2009 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в. т. д. № 138/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: