Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 24.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 448 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл..64,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. М. срещу определение № 923 от 11.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1091 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд (П.), гражданско отделение, І с-в., с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по делото. Частният жалбоподател чрез двамата си процесуални представители твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че съдът неправилно е приел, че пребиваването на частния жалбоподател и упълномощения от нея процесуален представител – адвокат в САЩ през периода, в който е трябвало да бъде подадена касационната жалба и заболяването на втория и процесуален представител – адвокат преупълномощения от първия и процесуален представител в хода на делото, в последния ден от срока – 09.02.2012 г., както и тежките метеорологични условия същия ден, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на разпоредбата.
Насрещните страни Б. Б. Н., Н. М. Н. и М. Н. М. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба с доводи за законосъобразност на изводите на П., че посочените обстоятелства не са били пречки за подаването на касационната жалба в срок.
Насрещната страна Строителна фирма [фирма] не изразява становище.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
Пловдивският апелативен съд е приел, че заболяването на адв. К. в последния ден от срока не сочи на внезапност и на невъзможност той или частната жалбоподателка да подаде касационна жалба, че дори то да е особено непредвидено обстоятелство, то не се установяват такива особени непредвидени обстоятелства за периода от 09.01.2012 г. (датата на получаването на съобщението) до 08.02.2012 г.; съдът е приел за недоказано, че метеорологичната обстановка на 09.02.2012 г. е била особено непредвидено обстоятелство – пречка за подаване на жалбата по пощата; че върху извлечението от паспорта на адв. В. К. е отбелязано само влизане на територията на САЩ на 29.09.2011 г., но при липсата на копие от всички страници не може да бъде установено дали той продължава да пребивава на територията на САЩ и до момента, но дори и това да е така, то не е пречка за подаване от него на касационната жалба в срок, аргумент за което е подаване на 07.03.2012 г. на частна жалба срещу разпореждането за връщане, което той е направил в по-краткия 7-дневен срок.
Фактите, които се отнасят до молбата, са следните :
Адв. В. К. е упълномощен процесуален представител на частния жалбоподател (л.50), който е преупълномощил с правата си адв. адв. Е. К. (л.215), двамата са извършвали процесуални действия по делото; въззивното решение е съобщено на частния жалбоподател чрез адв. Е. К. на 09.01.2012 г. (л.52), срокът за обжалване е изтекъл на 09.02.2012 г. (четвъртък, присъствен ден), касационната жалба е подадена на 13.02.2012 г. и е върната с влязло в сила разпореждане на апелативния съд – то е потвърдено с определение на ВКС; Адв. К. е представил болничен лист, издаден след преглед на 10.02.2012 г., с който му е разрешен домашен отпуск за два дни – на 09 и 10.02.2012 г.; пред П. и с настоящата частна жалба са представени фотокопия от отделни страници на паспорт, от едно от тях е видно отбелязване, че упълномощеният процесуален представител на частния жалбоподател адв. В. К. е пребивавал на територията на САЩ от 29.09.2011 г. до 04.04.2012 г.
При тези факти настоящият състав на съда намира, че определението, с което искането с правно основание чл.64,ал.2 ГПК за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлено, е законосъобразно по следните съображения, които съвпадат с изводите на П., които са в съответствие с утвърдената съдебна практика : особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК и чл.37,ал.1 ГПК (от 1952 г., отм.) са природни бедствия, прекъсване на пътищата (когато се преценяват възможности за явяване на страна по делото в съда) и съобщенията, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. В случая няма данни заболяването на адв. К. да е възникнало внезапно и да е пречка, която той или частният жалбоподател и другият и процесуален представител да не са могли да преодолеят чрез технически средства – поща, телефон и телефакс и чрез упълномощаване, съотв. преупълномощаване на процесуален представител, доколкото касационната жалба може да бъде подадена и без явяване в деловодството на съда; същото се отнася до твърденията за тежки метеорологически условия и за пребиваването на частния жалбоподател и адв. К. в САЩ през периода 09.01.2012 г. – 09.02.2012 г.
Следва да се отбележи и че доводите за особени непредвидени обстоятелства се отнасят само за един – единственият ден от срока за обжалване – последният, преди него частният жалбоподател и процесуалните и представители са разполагали с други 29 дни за изготвяне и подаване на касационна жалба, за който няма данни да са предприети действия за касационно обжалване, което е могло да бъде извършено и с нередовна касационна жалба, чиито нередовности да бъдат допълнително (след указания и в нов срок) отстранявани. На 09.02.2012 г. е било възможно и да се иска продължаване на срока за касационно обжалване с позоваване на изтъкнатите в настоящото производство причини.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а определението, с което възстановяването на срока е отказано, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски и е основателно искането на насрещните страни Б. Б. Н. и Н. М. Н. частният жалбоподател да бъде осъдена да им заплати направените по делото разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.35 по ч.гр.д. № 327 /2012 г. ).
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 923 от 11.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1091 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, І с-в.
Осъжда Д. Х. М. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес : [населено място], [улица], адв. дружество „К. и съдружници”, да заплати на Б. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] и Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Пловдивска, [улица], сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.