О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 25.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.09.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №759/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№95/04.01.2018г.,подадена от Е. Ц. Г. и М. И. Г.,чрез пълномощника им адвокат Н. А. И.,против решение №504/05.12.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№660/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №468/20.06.2017г. по гр.д.№2356/2016г- по описа на Районен съд-Велико Търново-за допускане извършването на съдебна делба между И. П. Т.,Е. Ц. Г. и М. И. Г. на описаните в решението недвижими имоти,при права на страните 1/2 идеална част за И. П. Г.,1/4 идеална част за Е. Ц. Г. и 1/4 идеална част за М. И. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и се иска неговата отмяна,като се постанови друго,с което се уважи възражението на Е. Ц. Г. за частична трансформация на лични средства,като се допусне делба на недвижимия имот-апартамент,при права:за И. П. Т. -5/18 идеални части,за Е. Ц. Г.-8,5/18 идеални части и за М. И. Г.-4,5/18 идеални части.
Ответникът по жалбата И. П. Т.,чрез пълномощниците си адвокат Й. М. и В. С.-Д.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че за да бъде уважено възражението на ответницата Г.,на основание член 23,ал.2 СК за установяване на частична трансформация на лични средства в придобит по време на брака им с ищеца И. Г. недвижим имот-апартамент в [населено място],трябва да бъдат доказани фактите:първо-нейното лично имущество да бъде вложено в купения имот,второ-то трябва за бъде употребено за покупката на имота и трето-вложеното имущество трябва да представлява значителна част от цената платена за имота.Съдът е посочил,че за да се приеме,че установената в член 21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена,е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на член 23,ал.1 и 2 СК,като е необходимо доказване произхода на средствата,с които е платена цената на имота при неговото придобиване.След анализ на доказателствата по делото,съдът е приел за установен факта-намерението на родителите на ищцата да надарят своята дъщеря със сумата 8000 лева техни лични спестявания,поради което същата е дарена само на нея и представлява нейно лично имущество.В тази връзка,съдът е посочил,че представените по делото декларации-разписки,подписани от родителите на ищцата-дарители и присъстващо трето лице, макар и автентични документи,като частен документ не следва да се кредитират в частта им,според която дарението се прави с цел и при условие сумата да бъде използвана от ответницата за изграждане на апартамент в [населено място],доколкото частният документ,изходящ от нейни близки,трети на спора лица,по смисъла на член 180 ГПК,съдържа изгодни за издателя факти и не се ползва с обвързваща доказателствена сила,а удостоверените в него и оспорени факти подлежат на пълно доказване,каквото съдът е приел,че не е успешно проведено.Наред с това, съдът е отбелязъл,че липсват каквито и да било други доказателства по делото,както за произхода на средствата,така и за това,че същата сума е вложена в придобиване на апартамента,поради което е стигнал до извода,че установената в член 21,ал.3 СК презумпция не е опровергана и е допуснал делбата на апартамента при посочените в решението квоти за страните.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„ По отношение на подадената касационна жалба от Е. Ц. Г. и М. И. Г. против Решение №504/5.12.2017г. постановено по в.гр.д.№660/2017г. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Т. са налице предпоставките/основания/за допускане на същата за касационно разглеждане по смисъла на член 281,т.3 ГПК.”
като се твърди,че решението е неправилно,при което/цитирам/:
„Постановяващият орган се е произнесъл по следния въпрос:
При доказано и неоспорено от съделителя твърдение,че лични средства на другия съпруг са вложени в придобиването на делбен недвижим имот,чия е доказателствената тежестта за опровергаване на презумпцията на чл.23,ал.3 СК?
При отхвърляне на инцидентен установителен иск,че разписките от 09.11.1984г. и от 1982 година са неистински/неавтентични/,тъй като подписите под дарител са положени от посочените като такива лица и при оспорване на твърдението,че Е. Г. е вложила точно тези дарени средства като нейни лични средства при придобиването на жилищния имот,и в случай,че и двамата дарители са починали,каква е материалната доказателствена сила на доказателствата и чия е тежестта на доказване?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК, точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от съдържанието на изложението на касаторите,цитирано почти изцяло по-горе,и приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Напротив,в същото се навеждат изключително и само касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК/на която разпоредба касаторите изрично се позовават/,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на въззивното решение,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба И. П. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от.06.02.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №504/05.12.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№660/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Ц. Г. и М. И. Г. за заплатят на И. П. Т. сумата от 1000 лева/хиляда лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: